— Казвам се Дрейдж — рече той, — Норман Дрейдж, и съм американски поданик, от което всичко става ясно. Мисля, че поне вашият приятел Уейн ще пожелае да обясни останалото, затова ще отложим Четвърти юли2 за друга дата.
Отец Браун бе помъкнат малко замаян към една кола наблизо, в която седеше някакъв млад човек с разчорлена руса коса и твърде тревожно, изпито лице, който го поздрави отдалеч и се представи като Питър Уейн. Докато се усети, натикаха го в колата, която полетя с голяма скорост през града, а после и извън него. Отец Браун не беше свикнал на тази бързина в действията на американците и се чувствуваше така зашеметен, като че ли колесница, теглена от змейове, го е понесла към страната на приказките. В тази объркваща обстановка сред продължителните монолози на Уейн и късите фрази на Дрейдж той за пръв път чу историята на Коптската чаша и двете престъпления, свързани вече с нея.
Изглежда, че Уейн имаше някакъв чичо на име Крейк, чийто съдружник пък се наричаше Мъртън — третият от поредицата богати бизнесмени, на които принадлежала чашата. Първият от тях, Тайтъс П. Трент, кралят на медта, получавал заплашителни писма от някого, подписващ се Даниел Дум3. Това име навярно беше псевдоним, ала бе станало синоним на много прочут, макар и ползуващ се с недобро име герой, нещо като съчетание от известния Робин Худ4 и Джек Изтърбушвача5. Защото скоро се изяснило, че авторът на заплашителните писма не се ограничавал само да заплашва. Във всеки случай като краен резултат от това една сутрин старият Трент бил намерен с глава, натопена в собственото му изкуствено езеро с лилии, а нямало никаква следа. За щастие чашата се намирала на сигурно място в банката и заедно с останалото имущество на Трент станала притежание на братовчеда му Брайън Хордър, също много богат човек и също заплашван от безименния враг. Брайън Хордър пък вдигнали мъртъв от подножието на една скала извън крайморската му резиденция, където била извършена кражба с взлом, този път в голям мащаб. Защото макар че чашата явно и тоя път се отървала, били откраднати толкова облигации и други ценни книжа, че цялото финансово състояние на Хордър се объркало.
— Вдовицата на Брайън Хордър — обясни Уейн, — предполагам, се е принудила да продаде повечето от скъпоценностите му и Брендър Мъртън трябва да е купил чашата по това време, защото когато се запознахме, тя беше вече у него. Но сам може да се сетите, че не е много удобно човек да притежава такова нещо.
— Получавал ли е мистър Мъртън заплашителни писма? — запита отец Браун след кратко мълчание.
— Предполагам, да — каза мистър Дрейдж и нещо в гласа му накара свещеника да го изгледа с любопитство; най-после разбра, че очилатият се смее беззвучно, така че тръпки побиха новодошлия.
— Сигурен съм, че е получавал — обади се Питър Уейн, като свъси вежди. — Не съм виждал писмата; само неговият секретар вижда кореспонденцията му, защото е много потаен в служебните си работи, както и подобава на големи бизнесмени. Но съм го забелязвал много разстроен и ядосан от писмата; виждал съм и да къса писма, преди дори секретарят му да ги е прегледал. Самият секретар е станал нервен и казва, че сигурно някой гласи капан на стария, с една дума — ще ви бъдем много признателни, ако ни дадете съвет по въпроса. Всички знаят вашата голяма слава, отче Браун, затова секретарят ме помоли да ви попитам ще се съгласите ли да дойдете веднага в жилището на Мъртън.
— Аха, разбирам — каза отец Браун, започнал най-после да прозира целта на това явно отвличане. — Но, откровено казано, не зная дали ще мога да направя нещо повече от вас. Вие сте на мястото и сигурно имате стократно повече данни за научен извод, отколкото един случаен посетител.
— Да — промърмори мистър Дрейдж хладно, — нашите изводи са научни, но не и верни. Според мен, ако нещо е сполетяло човек като Тайтъс П. Трент, то е дошло от небето, без да чака научно обяснение. Както се казва, гръм от ясно небе.
— Да не би да искате да кажете — извика Уейн, — че тук има нещо свръхестествено?!
Трудно беше изобщо да се разбере какво говореше мистър Дрейдж; във всеки случай, щом се произнесеше за някого, че е умен, по всяка вероятност това значеше, че е глупак. Мистър Дрейдж остана неподвижен като ориенталец, докато най-после колата спря, явно стигнала целта си. Мястото беше твърде необикновено. След пътуване през рядка гора излязоха в просторна равнина и изведнъж точно пред тях изникна някаква постройка, състояща се от една-единствена стена, или много висока ограда, заобикаляща я като римски лагер6, вътрешността на който приличаше по-скоро на аеродрум. Преградата явно не беше нито от дърво, нито от камък, а при по-внимателно вглеждане се оказа, че е от метал.
2
Четвърти юли — национален празник, годишнината от обявяването на Декларацията за независимостта. — Б.пр.
4
Робин Худ — легендарен разбойник в средновековна Англия, защитник на бедните и онеправданите. — Б.пр.
5
Джек Изтърбушвача — неизвестен престъпник, комуто се приписват серия загадъчни убийства, извършени в Лондон през 1888–1889 г. — Б.пр.