— Странно, че не сте виждали досега самолети — отговори капитан Уейн. — Понякога бъкат като мухи; тази открита равнина е много подходяща за тях и не бих се учудил, ако в бъдеще тя стане главният развъдник, така да се каже, на птици от моята порода. Разбира се, аз лично много съм летял тук и познавам повечето от местните хора, които са участвували като авиатори във войната, но сега сума народ се занимава с тая работа, та не съм и чувал за тях. Май скоро ще стане като с автомобилите — всеки в Щатите ще си има самолет.
— Щом творецът — произнесе отец Браун с усмивка — му е дал правото да се радва на живот, свобода и автомобилизъм, какво остава за въздухоплаването. Следователно можем да допуснем, че ако по някое време над тази къща мине неизвестен самолет, едва ли някой ще го забележи.
— Естествено — отвърна младият човек, — така мисля и аз.
— Дори и човекът да е известен — продължи свещеникът, — предполагам, че може да се сдобие с машина, която ще помислят за чужда. Ако вие например летите нормално, мистър Мъртън и приятелите му ще могат да разпознаят машината ви; но бихте могли нарочно да минете съвсем близо край оня прозорец с друг модел самолет или как му викате там.
— Да, разбира се — подзе младият човек почти машинално, но изведнъж млъкна и се вторачи в свещеника със зяпнала уста и облещени очи. — Боже мой! — възкликна той тихо. — Боже мой!
После стана от мястото си във фоайето, блед и разтреперан от глава до пети и все тъй вторачен в свещеника.
— Луд ли сте? — каза Уейн. — Да не би да бълнувате?
Настъпи мълчание, след което заговори пак бързо, със съскащ глас:
— Сигурно сте дошли тук с някакво хрумване…
— Не, само да чуя хрумвания — каза отец Браун, като стана. — Може да съм си направил някои временни изводи, но предпочитам засега да ги премълча.
И като се сбогува със събеседника си със същата студена учтивост, излезе от хотела да продължи своите интересни странствувания.
До края на деня те го преведоха през мръсните улици и стълбища, които се спущаха тук-там към реката в най-старата и най-занемарена част на града. Точно под цветния фенер, който бележеше входа на един китайски ресторант със съмнителна външност, срещна човек, когото вече бе виждал, но този път той се представяше пред очите му в съвсем друг вид.
Мистър Норман Дрейдж все тъй мрачно гледаше света иззад големите си очила, които сякаш закриваха лицето му с тъмна стъклена маска. Но като се изключат очилата, за един месец, изтекъл от убийството, външността му бе претърпяла странна промяна. Тогава, както бе забелязал отец Браун, той беше издокаран дотолкова, че започваше почти да няма разлика между денди и манекен на шивашка витрина. Но сега всички тези външни белези по някакъв загадъчен начин бяха променени в лошия смисъл на думата, като че шивашкият манекен се бе превърнал в плашило. Цилиндър все още имаше, само че той беше протрит и омачкан, дрехите му бяха оръфани, верижката на часовника и по-малоценните украшения липсваха. Отец Браун обаче се обърна към него, така, като че ли са се срещали вчера, и нямаше нищо против да седне с него на една скамейка в евтината гостилница, за която се бе запътил. Не той обаче подхвана разговора.
— Значи — промърмори Дрейдж, — успяхте да отмъстите за вашия свят и благочестив милионер? Знаем, че всички милионери са свети и благочестиви; ще го прочетете във вестниците още на другия ден — как живеели под светлината на семейната библия, която четели в майчиния си скут. Само че ако прочетат на глас някои неща, дето ги има в семейната библия, бая ще уплашат майка си. А и милионера, предполагам. Тази стара книга е пълна с възвишени, пламенни вехти мисли, които не са на мода днес — нещо като мъдростта на каменната епоха, погребана в пирамидите. Ако някой блъсне стария Мъртън от върха на кулата му и го остави долу да го ядат кучетата, участта му няма да бъде по-лоша от тая, която сполетяла Йезавел11. Нима Ейгъг12 не бил насечен на парчета, макар и да внимавал много. Мъртън цял живот внимаваше, дяволите да го вземат… докато най-сетне стана толкова внимателен, че на нищо не беше способен. Но божията стрела го намери, както се е случвало в старата книга, и го порази на върха на кулата му, тъй че всички да го видят.
11
Йезавел — жена на израелския цар Ахав, по рождение финикийка. Стремяла се да установи в Израелското царство култа на финикийския бог Ваал и преследвала жестоко противопоставящите й се. След смъртта на Ахав цялата му династия била унищожена. Йезавел — убита, а трупът й — хвърлен от прозореца да го ядат кучетата. — Б.пр.
12
Ейгъг — герой на сатиричната поема на английския поет Джон Драйдън (1631–1700) „Авесалом и Ахитофел“, в която са изобразени съвременни на поета английски държавни дейци. Смята се, че под името Ейгъг се крие чиновникът от Мидълсекс сър Едмънд Годфри, убит в политическите борби — Б.пр.