— Във всеки случай стрелата е била веществена — каза събеседникът му.
— Пирамидите са напълно веществени и добре пазят мъртвите фараони — усмихна се ехидно очилатият. — Според мен има много интересни неща в тези древни материалистични религии. Съществуват стари, издълбани в камък изображения, оцелели хилядолетия, на които боговете и императорите им са показани с опънати лъкове, а ръцете им са такива, като че наистина биха могли да опънат лъкове от камък. Веществено, разбира се — но какво вещество! Не сте ли стояли някога захласнат пред тези древни ориенталски образи и изделия, които ви карат да мислите, че старият господ бог все още препуска като страшния Аполон и хвърля черните лъчи на смъртта13?
— Ако е така — отвърна отец Браун, — бих му дал друго име. Но се съмнявам дали Мъртън е умрял от черен лъч и дори от каменна стрела.
— Сигурно си го представяте като свети Себастиян14, убит от стрела — усмихна се иронично Дрейдж. — Милионерът не може да не бъде мъченик. Отде сте сигурен, че не го е заслужил? Струва ми се, че не познавате достатъчно този милионер. Тъй че позволете ми да заявя: той стократно го беше заслужил.
— В такъв случай — запита отец Браун кротко — защо вие не го убихте?
— Искате да знаете защо? — каза събеседникът му, като го гледаше вторачено. — Хитър свещеник сте вие.
— Ни най-малко — рече отец Браун, сякаш отбиваше комплимент.
— Предполагам, с това искате да кажете, че аз съм го убил — озъби се Дрейдж. — Е, докажете го в края на краищата. Колкото до него, мисля, че не е голяма загуба.
— Напротив — произнесе отец Браун рязко. — За вас беше загуба. Затова не сте го убили вие.
И излезе от заведението, оставяйки очилатия загледан подире му със зяпнала уста.
След около един месец отец Браун посети отново къщата, където третият милионер бе сполетян от отмъщението на Даниел Дум. Тук имаше нещо като съвещание на най-заинтересованите лица. Старият Крейк седеше на председателското място, племенникът му — отдясно, а адвокатът — отляво; великанът с африканските черти, който изглежда се казваше Харис, бе удостоил съвещанието с внушителното си присъствие, макар и само като веществен свидетел; един индивид с рижа коса и заострен нос, към когото се обръщаха с името Диксън, навярно беше представител на Пинкертън15 или на някаква друга частна агенция от тоя род, и отец Браун се примъкна незабелязано към едно свободно кресло до него.
Всички световни вестници бяха пълни с подробности за гибелта на финансовия колос, на великия организатор на големия бизнес, който е яхнал съвременния свят. Но съвсем малко можеше да се научи от хората, намирали се най-близо до него в самия момент на смъртта му. Чичото, племенникът и обслужващият ги адвокат заявяваха, че били далеч от външната стена, когато се вдигнала тревога; а при разпита официалните пазачи при двата входа, общо взето, потвърдиха това, макар че отговорите им бяха доста объркани. Само една подробност като че ли заслужаваше по-особено внимание. Изглежда, че около времето на смъртта — преди или след нея — забелязали около входа да се върти тайнствено някакъв непознат, който искал да се срещне с мистър Мъртън. Слугите не можели да разберат добре какво казва, защото говорел много неясно, а впоследствие им се сторил дори подозрителен, тъй като подхвърлил нещо за някакъв лош човек, който щял да бъде унищожен по волята на небето.
Питър Уейн се наведе напред с блестящи очи на изпитото си лице и каза:
— Във всеки случай се обзалагам, че е Норман Дрейдж.
— А кой е този Норман Дрейдж, дявол да го вземе? — попита чичо му.
— Тъкмо това искам да разбера — отвърна младият човек. — Всъщност го запитах, но той има един хитър похват, като ловък фехтовач, да отбягва всеки прям въпрос. Започна да го увърта с приказки за летящия кораб на бъдещето, но аз никога не съм му вярвал твърде.
— Но какъв човек е Дрейдж? — попита Крейк.
— Мистагог16 — побърза да вметне простодушно отец Браун. — Има ги много на тоя свят; нещо като светски хора, които ви разправят из парижките кафенета и кръчми, че били вдигнали булото на Изида17 или че знаят тайната на Стоунхендж18. Те положително биха намерили някакво мистично обяснение на случай като настоящия.
13
В древногръцката митология бог Аполон бил отъждествяван със Слънцето, изобразявано като колесница, с която Аполон обикаля небосвода. Един от атрибутите на Аполон и на неговата сестра Артемида бил лъкът: стрелите, изпратени от този лък, носели на хората мигновена смърт. — Б.пр.
15
Алън Пинкертън (1819–1884) — основател на известната американска частна детективска агенция, автор на няколко книги със спомени. — Б.пр.
16
Мистагог — в древна Гърция човек, който подготвя новопосветени за участие в култовите тайнства: в по-широк смисъл — проповедник на мистични учения — Б.пр.
17
Изида — главната богиня в египетската митология Нейният култ се отличавал с мрачна тайнственост На обредните тайнства изображението й било обвито с було — Б.пр.
18
Стоунхендж — паметник от епохата на неолита или ранния бронзов век в Солсбъри (Англия), състоящ се от няколко концентрични кръга дялани камъни, с голяма плоча от син мрамор в средата. Смята се, че е бил свързан с култа към слънцето — Б.пр.