Пригладената чернокоса глава на мистър Барнард Блейк адвоката се наклони учтиво към говорещия, но усмивката му беше леко враждебна.
— Не мога да повярвам, сър — каза той, — че сте против мистичните обяснения.
— Лъжете се — отговори отец Браун, като мигаше добродушно. — Именно затова съм против тях. Всеки адвокат-шарлатанин може да ме изиграе, но вас не може, защото вие самият сте адвокат. Всеки глупак може да се предреши като индианец и аз да го помисля за единствения истински Хаяуата19, ала мистър Крейк веднага ще разбере мистификацията. Измамник може да ме убеди, че знае всичко за самолетите, но не и капитан Уейн. Същото е и в случая, разбирате ли? Тъкмо защото имам известно понятие от мистика, не вярвам на мистагози. Истинските мистици не крият тайните, а ги разкриват. Правят нещо посред бял ден и когато го видиш, пак си остава тайна. А мистагозите обвиват делата си в мрак и тайнственост и като ги разкриеш, виждаш, че са банални. Но признавам, че в случая с Дрейдж има и друга, по-практична мисъл, когато говори за огън от небесата или гръм от ясно небе.
— А каква е тази мисъл? — попита Уейн. — Впрочем, каквато и да е, според мен заслужава внимание.
— Ами — отговори свещеникът бавно — иска да ни убеди, че убийствата са чудеса, понеже… хм, понеже знае, че не са.
— Аха — изсъска Уейн, — така и очаквах. С други думи, той е престъпникът.
— С други думи, престъпникът, който не е извършил престъплението — отвърна отец Браун спокойно.
— Така ли мислите? — запита Блейк учтиво.
— Ще речете, че сега аз съм мистагогът — каза отец Браун малко сконфузено, но с широка усмивка, — ала това е чиста случайност. Дрейдж не е извършил престъплението… имам пред вид въпросното престъпление. Единственото му престъпление е, че е изнудвал някого и с тази цел се е навъртал тук, но едва ли е искал тайната да стане обществено достояние или на цялата работа да се сложи край със смърт. За това можем да поговорим после. На първо време искам само да го отстраним.
— От какво да го отстраним? — попита Блейк.
— От пътя на истината — отвърна свещеникът, като го гледаше спокойно, без да мигне.
— Да не искате да кажете — заекна събеседникът му, — че вие знаете истината?
— Мисля, че да — отговори отец Браун скромно.
Изведнъж настъпи мълчание, след което Крейк внезапно, ни в клин, ни в ръкав, извика прегракнало:
— Но къде е тоя секретар? Уилтън! Трябваше да бъде тук.
— Аз поддържам връзка с мистър Уилтън — произнесе отец Браун сериозно. — Всъщност го помолих да ми се обади по телефона след пет минути. Трябва да призная, че заедно работихме, така да се каже, върху въпроса.
— Щом сте работили заедно, предполагам, че всичко е наред — промърмори Крейк. — Зная, че Уилтън е като копой по следата на този вечно изчезващ злодей, затова, мисля, добре е човек да ходи на лов с него. Но щом истината за тая работа ви е известна, отде сте я научили, дявол да я вземе?
— Научих я от вас — отговори свещеникът спокойно, все тъй загледан кротко във вторачения свирепо ветеран. — Тоест първата догадка ми подсказа една ваша история за някакъв индианец, който хвърлил нож и улучил човек на върха на крепостна кула.
— Няколко пъти вече споменавате това — каза Уейн озадачен, — но не мога да разбера каква връзка има със случая, освен че сегашният убиец е хвърлил стрела и е улучил човек на върха на къща, която много наподобява крепост. Но, разбира се, стрелата не е била хвърлена, а изстреляна и не би стигнала далеч. Безспорно е изминала необикновено голямо разстояние, но не проумявам по какъв начин това ни приближава до истината.
— Боя се, че не сте разбрали смисъла на тази история — каза отец Браун. — А смисълът не е, че щом нещо може да стигне далеч, друго пък може да стигне още по-надалеч. Смисълът е, че неправилното използуване на едно оръжие е като медал с две страни. Защитниците на форта, за които разправя Крейк, смятали, че ножът е предназначен за ръкопашен бой, а забравяли, че той може да бъде метателно оръжие като копието. Други, които познавам, пък си представят копието единствено като метателно оръжие, а забравят, че в краен случай то би могло да се използува и за ръкопашен бой. С една дума, поуката от тази история е, че щом кинжал може да се превърне в стрела, то и стрела може да се превърне в кинжал.
В тоя момент всички бяха впили очи в свещеника, но той продължаваше със същия небрежен и машинален тон.
— Естествено ние много се чудехме и гадаехме кой е изстрелял тази стрела през прозореца, дали е дошла отдалеч и тъй нататък. А истината е, че никой изобщо не е изстрелвал стрела. Тя изобщо не е идвала от прозореца.
19
Хаяуата — герой на индианския фолклор и на поемата на Хенри Лонгфелоу „Песен за Хаяуата“. — Б.пр.