Поднебесният ми се поклони и аз на него.
— Капитан Жълт заек — продължи с представянето Михрадарий. — Произхожда, от Ксерокия, но е обучавана в духа на покварената Спарта.
— Представи ни гостите си, Михрадарий — рекох на най-изискания си персийски.
Михрадарий кимна към възрастния поднебесен.
— Това е Фан Ксу Тце. Учен от Хангксу. — Следващият беше японецът. — А този, Миджима Шицуми, е командос. Те искат да ви благодарят за гостоприемството. Намират се на борда още от онази атака, която те вкара в болницата.
Преминах на кантонски и се обърнах към възрастния мъж, придавайки на гласа си цялата ирония, на която бях способен в момента:
— Жалко, че не ни съобщихте за пристигането си. Щяхме да ви подготвим подобаващо посрещане.
Той повдигна лекичко вежди, усмихна се и кимна.
— Още една твоя грешка — заяви Миджима на Михрадарий. — Но тази поне мога да поправя. — Той извади меча си и тръгна към мен.
Жълт заек се озова помежду ни, преди да успея да мигна. Не беше въоръжена, но това не й попречи да отбие острието на японеца и да го нападне с голи ръце.
Двамата воини си разменяха удари като гневни богове под погледите на тримата учени. Но скоро след това Фан се намеси:
— Миджима, спри! — кресна той на кантонски. Командосът мигом отстъпи назад и парира ритника на Жълт заек. Тя също се отдалечи малко.
— Имам заповеди… — поде Миджима, без да сваля очи от моя телохранител.
Фан го прекъсна.
— Имаш заповеди да ми се подчиняваш. Само още двама трябва да умрат, за да бъде изпълнена тази мисия, и това ще стане, като му дойде времето.
Повдигнах учудено вежди.
— И кои са тези двама? — попитах на кантонски.
Фан затрака нервно с нокти.
— Миджима и моя милост — отвърна той на гръцки.
— Ние трябваше да загинем с кораба, но нашият персийски сподвижник не успя да разруши напълно „Сълзата на Чандра“.
Михрадарий повдигна рамене.
— Нанесох достатъчно съкрушителен удар на Елада.
— И защо го направи, предателю? — попита Жълт заек. — Беше на голяма почит в Академията, можеше да встъпиш в редовете на безсмъртните герои заради службата си към Симахията.
През лицето на Михрадарий премина сянка, Ярост15 от отвъдния свят надзърна от очите му.
— Той не желае нашите почести — рекох и посочих фриза на последния персийски император, който се предава на Александър. — Михрадарий е зороастрийски фанатик. Повел е лична война срещу нашествениците, завладели страната му и поругали религията му преди хиляда години.
— И ето че накрая успях — заяви Михрадарий с кръвожадния глас на отмъстителна Фурия.
Кимнах на Жълт заек, за да й подскажа, че е време да изпълни смъртната присъда на предателя, но вниманието й беше насочено другаде.
— Шестима мъже на стълбите — обяви тя. Обърнахме се да погледнем. Шестима войници на Анаксамандър, облечени с нащърбени брони, се спускаха в лабораторията. През визьорите на шлемовете им виждах, че очите им блестят от свръхаерация на пневма. Те насочиха вакууметите си срещу нас и водачът им заговори:
— Не мърдайте, предатели! Заповядано ни е да ви отведем при командир Анаксамандър. — Той се обърна към другите петима. — Водете ги в навигационната кула.
Войниците пристъпиха към нас, твърдо решени да ни заведат на място, което гневният Хелиос вече бе разрушил.
μ
Жълт заек се завъртя внезапно и изрита оръжието от ръцете на войника вляво тъкмо когато той удари с ръка торбата с муниции — дулото избълва откос тетраедри, които се забиха в тавана! В същия миг Миджима се хвърли към най-десния войник с вдигнат меч и го посече с един удар през шията. Останалите войници понечиха да открият огън срещу нападателите, но бяха твърде бавни, за да се сравняват с командосите. Редицата им се разпадна, когато спартанката и японецът се нахвърлиха едновременно върху побърканите мъже. С точни, контролирани движения Жълт заек ги обезоръжаваше и поваляше в безсъзнание. За разлика от нея Миджима просто ги убиваше. Само след броени секунди трима от войниците бяха мъртви, другите трима — обезвредени, без Жълт заек и Миджима дори да бъдат одраскани.
Японецът пристъпи към един от проснатите в несвяст войници и се приготви да му отсече главата. Жълт заек сграбчи меча на безпомощния мъж и зае позиция с намерение да му защити живота.
15
Ярост (ст.гр. Menos) — демонът на воинския плам, гняв, бяс, устрем; алегория на виталната сила, присъща на представителите на воинското съсловие. — Б. NomaD.