— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Нуждаем се от вода — отвърнах. — Някакви идеи откъде да я получим, главен динамик?
Рамоночон се стресна за миг от официалното обръщение, но се взе в ръце и видях, че се е замислил дълбоко. След няколко минути заговори отново:
— Можем да направим пустинен колектор за вода, каквито имат в Индия и Сахара. Ще завием една бъчва с одеяла, а отгоре ще поставим решетка с огнезлато. Въздухът ще се разрежда и ще отделя влага, която ще се просмуква през одеялата в бъчвата.
— Това едва ли ще се получи далеч от Земята — възразих. — Тук въздухът е твърде сух. — Но изведнъж Атина ме озари с вдъхновението си. — Сандъци! — възкликнах аз.
— Какво? — погледна ме Рамоночон.
— Дървени сандъци! В дървото се съдържа известно количество влага. Достатъчно е да отделим земната субстанция. Можем да ползваме сребровъздух и огнезлато. Кловикс!
— Да, командире? — попита той.
— Донеси от склада всичкото огнезлато, с което разполагаме. И накарай да демонтират сребровъздушните ленти от облицовките на слънчевите колектори. Освен това ще ни трябват вълнени одеяла, големи празни бъчви и малко дърво от строшените сандъци.
— Значи ще имаме вода, командире? — очите му се озариха от надежда. — Ще оцелеем ли?
— Да — отвърнах.
— Не — възрази Миджима, прорязвайки въздуха с тази сричка, сякаш беше използвал острие.
— Миджима! — скастри го Фан. — Остави ги да работят. Водата само ще удължи още малко агонията им.
Японецът погледна към стария даоистки учен и потрепери, сякаш хладни ръце бяха докоснали плещите му. Постоя така за миг в търсене на решение, сетне склони глава и се отправи към другата страна на хълма.
Жълт заек ме погледна въпросително.
— Дръж го под наблюдение — наредих. — Но не го нападай.
— Това и правя — отвърна тя и завъртя глава.
Обърнах се към Кловикс.
— Отивай да изпълниш нарежданията.
Кловикс се поклони припряно и хукна през лабораторията към входа на складовата пещера. След няколко минути се върна с голяма дъбова бъчва и наръч останки от строшен сандък. Постави бъчвата пред мен, сетне донесе одеяло, няколко дълги една стъпка огнезлатни пръчки и шест набързо изтръгнати от облицовката ленти сребровъздух.
— Добра работа, Кловикс — кимнах.
— Благодаря, командире.
За около час двамата с Рамоночон подредихме сребровъздушните и огнезлатни пръчки върху одеялото, което покриваше бъчвата по такъв начин, че да извлича влагата от дървените отломки.
По някое време Фан приключи с чертежа си и дойде да ни гледа. Очите му блестяха от любопитство, когато поставихме първите дървени парчета върху металната скара и над нея взе да се извива пара. Миг по-късно околният въздух се изпълни с безпогрешната миризма на влажно дърво.
— Как става това? — попита Фан.
— Огънят и въздухът прогонват водата от дървото — отвърнах. — Вълненото одеяло поглъща влагата, преди да се изпари обратно във въздуха. Когато одеялото подгизне, ще изстискаме от него водата.
Фан смръщи вежди.
— Пак тази ваша непонятна наука. Защо превръщането на дърво в земя ще образува вода?
— Не го превръщаме в земя — отвърнах. — Това е невъзможно. Извличаме водата от дървото и оставяме в него само земята.
Той се почеса замислено по веждите.
— Дървото е дърво, земята — земя. Едното се променя в друго. Защо трябва нещо да остава?
Бях готов да се откажа от спора, но никога досега не бях разговарял с даоистки учен и любопитството ми надделя. Ала преди да продължа, обърнах се към Жълт заек:
— Искам да ме наблюдаваш внимателно и да ме спреш, ако започна да проявявам признаци на свръхаерация.
— Да, Аякс.
— Изглежда, че имаме езиков проблем с понятията — заговорих на Фан. — Да започнем от основополагащите принципи. Вие, разбира се, сте запознат с Атомната теория.
— Срещал съм тази фраза във вашите книги, но никога не съм я разбирал.
— Според Атомната теория всичко в обкръжаващия ни свят е съставено от миниатюрни частици земя, въздух, огън и вода. Свойствата на отделните вещества могат да се променят с изменение на количеството елементи, които се съдържат в тях.
Фан поклати глава.
— Всичко може да се намира в състояние на вода, въздух, огън, земя и дърво — рече той. — Десет хиляди неща се променят едно в друго по напълно естествения път на преобразуване.