Около половин час продължихме да спорим за основни принципи. Аз обясних, че материята и формата са фундаментални за поведението на обектите. Той заяви, че са случайни и че теченията и преобразуването са принципите, на които се основава всяка наука. В края на нашия спор така и не бяхме открили обща територия, но затова пък и двамата бяхме ожаднели. За щастие одеялото вече беше подгизнало от влага. Изстискахме съдържанието му в голямата бронзова купа, донесена от Кловикс, и пихме по ред. Водата беше отвратителна, миришеше на бор и имаше вкус на дърво, но пресъхналото ми гърло я посрещна, сякаш е божествена амброзия.
След нас утолиха жаждата си Жълт заек, Рамоночон и накрая Кловикс. Потърсих и други, но наоколо нямаше никого.
— Къде са Михрадарий и Миджима? — попитах Жълт заек.
— Отправиха се към десния борд — отвърна тя, след като сръбна само една глътка от купата. — Чувам ги оттук. Обсъждат шансовете ни за оцеляване и дали да ни убият още сега, или да почакат. Реших, че ще е по-добре да ги оставя да разговарят там и да ги подслушвам, отколкото да клечат тук и да обмислят плановете си мълчаливо.
— Мъдро — кимнах.
Фан сбърчи нос и отпи още няколко глътки с видимо отвращение. След това извади от джоба си нещо, загърнато в изсушени лотосови листа, и го разви. Бяха десетина оранжевозлатисти таблетки с размерите на едро грозде.
— Само това ми остана — рече той и погълна едната.
— Прословутите хранителни таблетки? — попита Жълт заек.
— Хъм? — той я погледна с любопитство. — Казваме им таблетки за оцеляване. Държат те буден и бодър дни наред и задоволяват нуждите от храна. Но не и от вода, за съжаление.
Той понечи да ги прибере, но погледът му се спря на измъченото ми лице и изведнъж ми подаде една таблетка.
— Ще пробвате ли?
Взех я и я огледах.
— Аякс, недей — посъветва ме Жълт заек. — Може да е отровна.
— Ще рискувам — заявих. — Щом увеличава шансовете ни за оцеляване.
— Командире, като твой телохранител трябва първа да я пробвам.
— Не, Жълт заек — поклатих глава. — Ако умреш, кой ще защитава Рамоночон и Кловикс от Миджима?
— Командире, настоявам…
Но аз вече я бях глътнал. Имаше вкус на изсъхнала глина, но в мига, в който се изтърколи в стомаха ми, болките, които ме измъчваха от доста време насам, внезапно изчезнаха заедно с глада и досадното желание да се прозявам. Най-изумителното беше, че умът ми в миг се освободи от оковите на втълпения ми стремеж към съсредоточаване върху конкретен проблем и започна да се рее свободно. Заплахата от свръхаерация изчезна, остана само яснотата на мисълта.
— Невероятно! — възкликнах пред Фан.
— Това са най-обикновени лекарствени средства — отвърна скромно той.
Бях изкушен да го попитам как действат, но не го сторих, за да не навлезем в нов спор. Вместо това се обърнах към моя телохранител.
— Струва ми се, че са безвредни.
Рамоночон, Кловикс и Жълт заек също си взеха по една таблетка. Жълт заек ме гледаше малко навъсено заради риска, който бях поел, но зад гнева й долавях и състрадание.
— Май ще трябва да направя още — рече Фан, загледан в седемте таблетки, останали върху сухите лотосови листа.
— Колко време действат?
— Една седмица — отвърна той.
— Седмица без сън и храна? — попитах учудено.
Фан не забеляза изненадата ми. Изглеждаше погълнат от мисли.
— Миджима няма да е доволен, че съм ви дал от тях. Но се съмнявам, че ще доживее момента, в който да докладва за моето неблагоразумие.
— Миджима не е ли ваш подчинен? — попита Жълт заек.
— И мой надзирател — отвърна Фан.
— Надзирател? — повторих на хънански, уверен, че Фан бе сгрешил гръцката дума.
— Точно така — потвърди той на родния си език. — Тук съм, за да върна погубената чест на моето семейство.
— Какво значи това? — попитах.
— Преди две години — заговори той и погледът му се замъгли, докато се унасяше, в спомени, — аз конструирах огнеукротител.
— Какво? — подскочих.
— Устройство, което контролира чи-потоците, отговарящи за направлението, на пламъците. Приборът работеше безпогрешно в лабораторни условия и аз бях поздравен от самия Поднебесен син, който ми даде място в лабораториите на Хангксу. Моят огнеукротител беше изпратен на нашата армия в земята, която вие наричате Северна Атлантея. Възнамеряваха да го използват, за да подпалят една от големите крепости на изток и да лишат вашите градове-държави от суровини и защита. Но бях допуснал грешка.