Выбрать главу

— Огнеукротителят не проработи — кимнах.

— Работеше чудесно, само че чи-силата, направляваща вятъра, се оказа по-голяма от тази, отговаряща за движението на огъня. За да летят, бойните хвърчила трябва да контролират посоката и силата на вятъра. Но стана така, че вятърът теглеше огъня в една посока, а моят огнеукротител — в противоположна. Появи се огнено торнадо, което изгори половината от нашата армия.

Фан сръбна още малко вода и избърса гнусливо уста с ръкава си.

— Небесният син нареди да бъда екзекутиран заедно с голяма група мои роднини, но министърът на небесните дела се застъпи за мен. Предложи ми възможността да спася семейството си, като се опитам да разруша вашия кораб. Моята собствена смърт, разбира се, е неизбежна.

— Какво общо има това с Миджима? — попита Жълт заек.

Старецът се подсмихна леко под мустак.

— Както вече казах, според плана, независимо от това как се развият събитията, аз трябваше да умра. Затова ми придадоха Миджима като убиец, телохранител и надзирател.

Фан скръсти пръсти и тракна с издължените си нокти.

— Но аз не съм тъй покорен, както изглеждам, в приемането на смъртта. Бях готов да загина в пламъците на Слънцето, но ми е далеч по-трудно да умра от глад или да се хвърля през борда, за да бъда размазан върху някоя от сферите. Миджима ще ме убие, ако го помоля за това, но все не намирам сили да го сторя. Не зная колко дълго още ще ме търпи. — Той отпи още една глътка. — Без съмнение изборът ще бъде негов.

След което се изправи, поклони ни се и се отдалечи към борда, където продължи да чертае.

Наблюдавах го дълго време, докато Клио и Атина шепнеха в ухото ми. После се обърнах към Жълт заек.

— Би ли възложила на някой, който се е опозорил, толкова важна задача?

— Разбира се, че не — отвърна тя. — Щях да я възложа на човек, готов да умре и съзнаващ, че действията му ще го превърнат в герой.

— Също и аз — отвърнах. — А би ли пратила още някой, който да подсигури смъртта на първия?

— Щеше да е обида към честта на изпълнителя. Аякс, накъде всъщност биеш?

— Знам ли? Клио и Атина ми шепнат, но все още не разбирам какво се опитват да ми кажат.

— Бъчвата се напълни с вода — намеси се Рамоночон. — Сега какво ще правим?

Замислих се. С храна, вода и таблетките на Фан щяхме да преживеем още известно време. Сега трябваше да открия начин да се върнем на Земята.

За да се движим, нуждаехме се от витла. За да заработят роторите, трябваше ни огнезлато, а разполагахме само с десет унции. На кораба нямаше запаси от сурово злато, нито машина, с която да го превърнем в огнезлато. Това означаваше, че ще трябва да потърсим материала от единствения възможен източник — вакуумните оръдия.

Носовите и бордови батареи бяха изчезнали при разчупването на кораба. Оставаше ни само кърмовата.

Жълт заек възрази, когато й обясних моята идея:

— Задната батарея е съвсем запазена. Ако свалим от дулата огнезлатото, корабът ще бъде напълно безпомощен.

— И без това не разполагаме с достатъчно канонири за обслужване на оръдията — посочих. — По-добре да използваме огнезлатото, за да се придвижваме.

— Щом това е решението ти, командире.

— Това е — обърнах се към Кловикс. — Намери ми дълги лостове.

— Да, командире.

Оръдията на задната батарея сочеха нагоре, право към планетата на бога на войната. В червеникавата светлина на Арес стоманено-бронзовите цилиндри сияеха като мъглив залез. В основата на всяко оръдие, близо до седалката на канонира, има редица от ръчки, с които установката се върти във всички посоки. С тяхна помощ Жълт заек завъртя дулата така, че да се доближат до повърхността на кораба. След това Кловикс пропълзя вътре и изстърга с лоста огнезлатните полусфери, използвани за разреждане на въздуха в дулата.

Ние с Рамоночон струпахме сияещия метал на купчина и се заехме да изчисляваме количеството му.

По някое време към нас се присъедини Фан. Беше изумен от огнезлатото, вдигаше късчетата и ги оглеждаше втренчено.

— Никога не сме разбирали принципите на тази странна субстанция — призна той. — Експериментирал съм доста често с парчета от пленени кораби. Получих само ужасна миризма и световъртеж. Веднъж успях да я превърна в чист огън, но последствията бяха катастрофални за лабораторията ми.