Докато изброявах повредите по кораба, моят другар по управление ме улови съчувствено за ръката, но когато стигнах до настоящите затруднения, видях как в него се пробужда отново спартанският дух и не се съмнявах, че ако имаше някакъв начин да се върнем невредими у дома, Езон щеше да го открие.
— И тъй — заяви той, след като приключих с разказа си. — Екипажът на кораба се състои от моя милост, теб, Жълт заек, Рамоночон, който не е предател, Михрадарий, който е, тримата войници, които сте завързали, Кловикс и двама поднебесни шпиони.
Кимнах.
— Духовете на умрелите ни не са оплакали — продължи той. — Но ще трябва да почакат подходящ момент. Нека първо се погрижим за живите.
— Съгласен.
— А сега — рече той и се изправи, — да идем да освободим войниците.
Желязната дисциплина на Езон вземаше връх, запълвайки празнините в моето командване. Малко спокойствие за душата ми, първото от седмици насам, струва ми се. Най-сетне можех да мисля само за моята част от управлението.
Езон направи няколко пробни крачки, привиквайки с усещането да се движи. Когато заяви, че е готов, излязохме от болницата и се качихме на повърхността.
Арес бе увиснал над нас, обливайки с червеникава светлина осакатения ни кораб. Докато се отдалечавахме от пещерата, Езон спря и погледна към планетата и в очите му съзрях познатата радост от общуването с небесата. Той остана така няколко секунди, преди да продължи, подтикван от чувството си за дълг. С поглед, вперен право напред, влезе с твърда стъпка в лабораторията на Михрадарий, където все още лежаха тримата вързани войници.
Ядосаните пазители на кораба се бяха подпрели на една от стените под фриза, на който Александър обсаждаше назъбените крепостни стени на Суза, древната столица на Персия. Примитивни вакуумети с парно задвижване обстрелваха кулите с огромни железни гюлета, докато вражеските войници от крепостните стени гледаха ужасени оръжията, създадени от Аристотел.
В погледа на вързаните отдолу войници съзрях същия страх, но той изчезна, заменен с радост и облекчение още като зърнаха своя любим началник.
Езон кимна на Жълт заек и тя сряза ремъците им.
Веднага щом се надигнаха, войниците застанаха мирно, вперили погледи в командира си. Езон пристъпи напред и те го поздравиха, опрели ръце на сърцата си.
— Ксенофан, Хераклит и Солон — произнесе Езон имената им. — Зная, че сте направили каквото е по силите ви, за да изпълните своя дълг при тези объркани обстоятелства. Не мога да кажа същото и за Анаксамандър, комуто предстои да се изправи пред съда на Хадес. От този момент отменям всички негови заповеди. Най-важното е да знаете, че командир Аякс и капитан Жълт заек не са предатели. Ясно ли ви е?
— Тъй вярно, командире — отвърнаха и тримата.
— Отлично. А сега ето новите ви заповеди. — Той посочи първия от тях. — Ксенофане, от теб искам да пазиш предателя Михрадарий. Постарай се да ме информираш за всичко, което прави. Солоне, на теб поверявам поднебесния учен. — Той погледна третия войник. — Хераклите, твоята задача е по-трудна. Ти ще наблюдаваш японеца, но няма да го доближаваш. Ако се опита да направи нещо, което би могло да заплаши живота на останалите на кораба, незабавно ще докладваш на капитан Жълт заек. Не се мъчи да го спираш сам.
И тримата козируваха и напуснаха с бодра крачка лабораторията.
— А сега, Аякс — обърна се към мен Езон. — Време е да обсъдим положението.
— Съгласен. Ще пратя да повикат Рамоночон и Кловикс и след двайсет минути ще те чакаме на хълма.
Езон кимна.
— Езоне — спрях го, — има нещо, което трябва да ти кажа.
— Да?
— Когато видиш в какво състояние е хълмът, искам да знаеш, че аз затворих очите на статуята на Атина, но тези на Александър и Аристотел бяха повалени без нужните ритуали.
— Затворил си очите й сам?
— По-добре, отколкото да позволя да го стори онзи глупак Анаксамандър — рекох, след което двамата с Жълт заек излязохме.
Намерихме Рамоночон и Кловикс при бъчвата с вода и им съобщихме за срещата. Рамоночон бе докарал още една бъчва, но втората беше покрита с няколко слоя тензух. Видях го да прелива водата от първата бъчва във втората.
— Филтрираш ли я? — попитах.
— Да — отвърна той. — Къде се загубихте?