Разказахме му за пробуждането на Езон.
— Фан е излекувал Езон? — учуди се той.
— Да.
— Но защо?
— Нямам понятие — отвърнах. — Но подозирам, че старият поднебесен хитрец иска да живее. Странно, като се има предвид, че е дошъл тук, за да умре.
Рамоночон затвори очи и започна да си мърмори на кантонски. Рецитираше нещо, което не ми беше познато.
— Небето устоява — го чух да казва. — Земята оцелява. Причината за това е, че небето и Земята не съществуват заради самите тях. Ето защо могат да издържат вечно. — Той отвори очи. — Лао Дзъ, „Трактат за пътя и природната дарба“17.
— Благодаря — рекох и усетих нещо да помръдва в душата ми.
Рамоночон се усмихна и се върна към прекъснатата работа. Той свали тензуха от втората бъчва, потопи вътре една медна съдинка и ми я подаде. Видях отражението си в чистата вода. Отпих жадно, наслаждавайки се на вкуса и хладината, сетне подадох съдинката на Жълт заек.
— Добра работа — рекох на Рамоночон. — Но ще трябва да продължиш след съвещанието.
— Съвещание? — попита той.
Обясних му и попитах:
— Ще потърсиш ли Кловикс, за да му предадеш?
— Да, командире — отвърна Рамоночон.
Четвърт час по-късно ние петимата се събрахме сред отломките на върха на хълма. Седнахме с кръстосани крака на голата скала на мястото, където преди бяха пейките. Арес отново бе увиснал високо над нас, обагряйки с червеникава светлина сребристата повърхност на кораба. В своето странно движение кристалният епицикъл бе докарал слънчевия фрагмент над десния борд и той добавяше жълтеникава светлина към общата цветна феерия.
Духаше студен вятър, който развяваше дрехите ни и караше кожата ни да настръхва, но каквото и да се съдържаше в таблетките на Фан, терморегулацията ми действаше отлично. Чистият, лишен от влага въздух бе изсушил и напукал кожата ми, но дори това не ме безпокоеше. Единствената болка, която изпитвах, бе при вида на руините, останали от моя горд красавец.
Настаних се на земята до Езон. Жълт заек седна вляво от мен, Рамоночон — до нея. Кловикс също се включи в кръга ни, но от предишната му арогантност нямаше и следа — приличаше на човек, готов да изпълни дълга си.
Непоканени, Фан, Миджима и Михрадарий останаха в подножието на хълма. Старият даоист си отдъхваше след премеждието. Що се отнасяше до предателя и убиеца, Жълт заек ме информира, че са огледали останките на кораба, без съмнение за да се уверят, че няма шанс да оцелеем. Войниците се бяха подредили в нещо като къса фаланга между тях и нашата група.
С Езон открихме съвещанието с молитви към Зевс.
— Отче и господарю на хората — подехме ние. — Не можем да ти предложим съответстващо жертвоприношение. Не можем да ти отдадем почестите, които заслужаваш. Можем само да се оставим на милостта ти и да помолим за твоята благосклонност.
Нещо се раздвижи в ума ми, огромна и мощна сила като задаваща се гръмотевична буря. Погледнах към Езон и видях сиви облаци да засенчват очите му. Кимнах му и той се наведе напред и заговори.
— Целта ни е да оцелеем — подхвана простичко — и да се върнем на Земята. Съгласни ли сте всички?
Останалите кимнаха.
Езон се изправи. Беше възвърнал спартанското си величие. Застанал над останките от статуята на Александър, той плъзна поглед по нас.
— Откакто се пробудих — заговори, — моля боговете и героите да ми подскажат как да се спасим. Докато чаках тук на хълма да дойдете, героят Александър ме навести с подходящ съвет.
Изпълни ме въодушевление, но далечните гръмотевици бързо прогониха радостта ми.
— Когато бил млад — продължи Езон, — Александър приближил с армията си град Гордий. От една легенда знаел за храма на този град, в който имало въже с възел. Според поверието този, който развърже възела, щял да завладее целия свят. — Езон направи пауза. Козината на гърба ми настръхна. В сърцето ми си даваха среща тътен на гръмотевици и сияние на светкавици. Виждах как Атина и Клио подават на Зевс земния глобус. — Александър отишъл да погледне възела. Видял маса от ремъци, оплетени около няколко дървени парчета. Един от генералите предложил да срежат възела с меч. Александър отказал с думите: „Не всеки проблем се решава с оръжие“. Сетне пратил да повикат от лагера Аристотел, който пътувал с армията. Аристотел оглеждал възела около час, след което бързо го развързал. Няколко парчета дърво паднали на пода и ученият подал на своя ученик разплетения кожен ремък. Александър се обърнал към генерала, който предложил да срежат ремъка, и му казал: „Подходящият човек е по-велик от подходящия меч“. — Езон отново направи пауза. Жълт заек го гледаше втренчено и аз усетих, че между двамата се е възцарил истински спартански дух на пълно разбирателство. — Посланието на Александър е ясно. Нашето оцеляване не е военен, а научен проблем — продължи Езон. — Ето защо предавам цялото управление на този кораб на командир Аякс. Оттук насетне всички негови инструкции ще се изпълняват безпрекословно. Преотстъпвам му целия си авторитет, включително правото да наказва войниците и да съди предателите и шпионите.
17
„Дао дъ дзин“ — единствената книга на Лао Дзъ е сред най-популярните трактати в китайската философия. — Б.ред.