— Не — възрази Фан. — Достатъчно е да подсилиш съответния чи-поток и огнената топка ще се насочи в него като по предварително начертан курс.
Атина ме изпълни с внезапно вдъхновение.
— Да не искаш да кажеш, че можем да използваме вашата техника, за да се върнем на Земята?
— Мълчи! — сгълча го Миджима с леден глас.
— Тихо — обърна се на свой ред Жълт заек към японеца. Двамата с Езон бяха оголили мечове и дадоха знак на войниците да направят същото.
Всички очакваха моята команда. Бях изкушен да реша проблема с Миджима още сега, но се опасявах, че смъртта му ще коства живота на единия или и на двамата мои приятели. Освен това бях сигурен, че самият Миджима няма да премине към действие, ако не е сигурен, че ще успее да убие не само Фан, но и мен. Шпионинът не би умрял, без да изпълни задачата си, нито пък аз бях готов да пожертвам просто така живота на моите хора. Изглежда засега нямаше смисъл да се предприема каквото и да било.
Кой знае защо това ме накара да си спомня една сложна и объркана даоистка теория за действие чрез бездействието.
Обърнах се към Фан с намерение да го окуража да продължи, но за моя изненада той го стори без подканване:
— Поне на теория изглежда напълно възможно. Но на практика… не зная. С бойните хвърчила е лесно. Но какво ще бъде с къс от луната?
— Как летят хвърчилата? — попитах.
Фан затвори очи и се зае да масажира слепоочията си. Изглежда търсеше подходящите гръцки думи.
— Картографирали сме чи-потоците на атмосферата. Нашите хвърчила използват чи-усилватели, за да подсилват отделни потоци по такъв начин, че да издържат тежестта на хвърчилата. Щом го сторят, хвърчилата поемат в посока на подсиления поток с лекотата, с която птица се рее в небето.
— А има ли чи-потоци и тук, във външните сфери? — попитах.
Фан се разсмя със странен, музикален смях, който ме накара да си спомня за Клеон.
— Чи е движение на съществуването, то е повсеместно.
Той извади свитък оризова хартия, същия, на който беше чертал допреди известно време, и го разгъна. Върху него имаше осем малки кръга, подредени в линия. Във всеки от кръговете беше изписан по един поднебесен символ. Първият беше обозначение за Земя, вторият за Луна и така нататък до Хронос. Веднага се досетих, че това е небесна карта, но вместо планетите да са закрепени за сфери, както бихме ги начертали ние, те бяха заобиколени от внимателно изрисувани вълнисти линии, наподобяващи океанските течения на картата на земен лоцман.
— Така ли изобразявате Вселената? — попитах.
— Разбира се — отвърна Фан. Той посочи линиите, съединяващи всяка планета с тази над нея. — Между всеки две планети съществуват главни чи-потоци. Включително и тази — той кимна към Арес. Забелязах, че глобусът на бога на войната е заобиколен от странни водовъртежи и кръстосани течения.
— А тези какви са?
— Вълните, които правят орбитата на планетата толкова ексцентрична.
— Искаш да кажеш, че това са кристалните сфери на епициклите?
— Изглежда съществува някаква връзка между потоци и материя — отвърна той. — Нашите небесни теоретици никога не са разбирали концепцията ви за сфери или защо Архитектът на небесата би закрепил планетите за тях. Според нашите теории дори да изчезнат сферите, планетите ще продължават да кръжат в същите орбити, както преди. Разбира се, няма начин да го докажем. — Той се наведе отново над схемата. — Но тук има едни дълги потоци. — Пръстът му се спря на две успоредни черти, излизащи от Арес — едната достигаше Зевс, втората се протягаше чак до Слънцето.
Погледнах ги с присвити очи, опитвайки се да разсъждавам като моряк.
— Тоест — рекох, — ако успеем да се доберем до това течение, водещо навътре, ти би могъл да насочиш фрагмента надолу към слънцето, оттам към Афродита и така нататък до Земята?
Той поклати глава.
— Ако този кораб беше бойно хвърчило, щях да направя точно това, но потоците, контролиращи небесните обекти, са далеч по-сложни, нашата наука не е в състояние да предскаже какво ще е поведението на този лунен къс. Ето защо първата ни експедиция до луната завърши с катастрофа при връщането на Земята.
Жълт заек повдигна вежди.