След приключване на церемонията проведох мислен разговор с призрака на Клеон, споделяйки, че смятам да управлявам кораба в негова чест. Знаех, че нито вино, нито кръв биха били по-голям дар за най-великия от всички небесни навигатори.
През следващите няколко дни хвърлихме всички сили, за да превърнем мечтата в реалност. Нямахме кранове и Езон и войниците му трябваше да вдигат и сглобяват крилата на ръка. Стоманеното скеле бе положено върху кърмата и на двата борда на кораба, към които бе прикрепено с бронзови пръти. Войниците трябваше да пълзят по ръба, за да съединяват стоманените пръчки със сребърните нитове, които според Фан бяха необходими за чи-конрола. Междувременно Кловикс и Рамоночон ушиха платната от всички парчета плат, които намерихме на кораба, нощните завеси, постели и завивки, платовете за дрехи — всичко отиде за кърпежа.
Рамоночон върна вагонетката на мястото й я застопори, като счупи колелата и заби мраморни клинове в жлебовете. Отне му цяла седмица, но накрая беше сигурен, че когато фрагментът отново дръпне кораба след себе си, няма да задвижи вагонетката, нито съществува опасност да смени рязко посоката си.
Междувременно аз оформих скъпоценните ни запаси от огнезлато в малки топки. Последните прикрепих към четири дълги сребърни кормилни жици, които смятах да използвам като поводи за нашия слънчев жребец. Когато приключих с това, самият Езон, облечен в защитно облекло, пропълзя по слънчевата мрежа и около епицикъла, като оплете жицата около нишките от небесна материя.
От останките на „Сълзата на Чандра“ постепенно израстваше скелетът на огромна птица. Счупеният преден край се преобрази в опашката на птицата, а двата борда станаха раменете. Мрежата беше шията, а слънчевият фрагмент — главата.
През цялото това време Жълт заек следеше Миджима и Михрадарий, за да не им позволи да предприемат нещо лошо. С напредването на нашата работа тя докладва, че персиецът се е умълчал и все по-често се обръщал с молитви към своите богове. Но японецът изучавал много внимателно всичко, което вършим.
— Аякс — повика ме Жълт заек. — Зная, че скоро ще предприеме нещо. Позволи ми да го екзекутирам.
— Можеш ли да ми гарантираш, че ще оцелееш при схватката с него? — попитах. — Дори с помощта на Езон, сигурна ли си, че никой от двама ви няма да пострада сериозно?
— Не — отвърна тя. — Не мога да се закълна.
— В такъв случай и аз няма да ти дам заповед. — От страх да не ни подслушват не й казах, че според мен този въпрос щеше да се уреди и без нашата намеса. От известно време наблюдавах Фан и забелязах, че старият даоист постепенно осъзнава, че корабът, който строим, наистина ще ни върне у дома. Желанието за живот отново се пробуждаше в него, а заедно с това и мисълта, че Миджима е единствената пречка на пътя му за оцеляване. На първо време, докато поне привидно имаше и други възможности, Фан нямаше да предприеме нищо. На първо време. Защото ако предположенията ми се окажеха верни, скоро щеше да си даде сметка, че други възможности няма.
По-късно същия ден Фан дойде при мен.
— Трябва да направя още хранителни таблетки — рече той и ми подаде списък с нужните съставки на лист от оризова хартия. Нещата вътре бяха дори по-странни от тези, с които се снабдяваха самозародните лаборатории.
Повиках Кловикс, който работеше над крилата, и му заръчах да помогне на Фан за набавяне на материалите. Двамата се върнаха след около час.
— Наложи се да прибегнем до заместители — обясни Фан. — Таблетките няма да са толкова добри, колкото оригиналните. Но все пак ще се получи.
Кой знае защо Фан избягваше погледа ми и в мен се пробудиха подозрения. Чудех се дали внезапното му решение да ни съдейства не беше прикритие за нещо друго. Но в този момент Хермес влезе в сърцето ми и аз се досетих каква може да е причината за безпокойството му.
— Направи каквото ти е по силите — рекох. — Имам пълна вяра в теб.
След още три часа Фан обяви, че таблетките са приготвени. Събрахме се всички при примитивното устройство за дестилиране на вода. Фан ни раздаде таблетките и аз приех моята с благодарно кимване. Новите таблетки притежаваха остър, пиперлив вкус, но глътнах тази в шепата ми спокойно и веднага почувствах как умората ме напуска.