— Благодаря ти, главен динамик.
Рамоночон се поклони и излезе, а аз се върнах към прекъснатата работа.
Нуждаех се от закрито място, откъдето да управлявам кораба, затова войниците ми построиха кабина от един от големите сандъци. Изтеглиха го с въжета от складовата пещера, подпряха го на хълмчето на една от лабораториите и го привързаха за земята със стоманени въжета и куки. След това пробиха врата откъм десния борд и изрязаха прозорче отпред, откъдето можех да наблюдавам неподвижно заклинената вагонетка, слънчевата мрежа и моя огнен кон. Четирите сребърни жици и тази от селен бяха прокарани през прозорчето на кабината и завързани за конопени въжета, които се спускаха от макари на тавана. Залепих картата на сферите и епициклите на стената на кабината, а за пилотско кресло използвах няколко навити на руло килима. Не беше като навигационната кула на Клеон, но щеше да свърши работа.
Докато се занимавах с това, Фан приготви уредите за управление, които щяха да са му нужни за неговата част от пилотирането. Всеки ден той излизаше на обиколка из кораба и забиваше сребърни и златни нитове на различни места — седем по върховете на хълмовете, над двайсет на всяко от крилата и по един в цепнатините между опашката и борда. Когато приключи с това, изнамери отнякъде варел с червена боя и прокара линии с голяма калиграфска четка между някои от нитовете. На три пъти той извършва някакви странни процедури с малка златиста мрежа, която караше линиите да се местят сами и да се подреждат в нови фигури. Погледната отгоре, дългата червена линия описваше изящна дъга от крилата към опашката и върха и после обратно. След третия подобен опит Фан обяви, че е готов.
— Какво всъщност направи? — попитах.
— Лекувах тялото на кораба — отвърна той. — Сега би трябвало да издържи на изпитанията по време на полета.
Като чу това, Рамоночон изрови отнякъде наръч инструменти на динамиците и почуквайки земята на различни места с кухо чукче, определи здравината на „Сълзата на Чандра“.
— Вярно е, че много от цепнатините са изчезнали — докладва той, щом привърши проучването. — Не зная как, но Фан е накарал селеновото вещество да се заздрави, сякаш е тъкан на живо същество.
— В това няма никаква логика — оплаках се аз.
— Напротив, има — възрази Рамоночон. — Напълно съвпада с идеите на дао.
— Да не искаш да кажеш, че вече разбираш от даоистка наука?
— Не — призна Рамоночон. — Мога да я приема само като забравя това, на което са ме учили. Когато мисля за селен или за динамичните форми на кораба, виждам само каменен къс, издялан в подходяща форма. Но ако прибягна до дисциплината на ума, научена от чан, и дишам дълбоко чистия въздух, който прояснява мислите ми, склонен съм да си представя кораба като ранена твар и да се опитам да го лекувам.
— Интересно — рекох. — Кажи ми, ако и други неща, които върши Фан, започнат да ти се изясняват.
— Дадено, Аякс — отвърна Рамоночон.
Междувременно Фан накара войниците да донесат от тайната пещера в лабораторията на Михрадарий два дълги по няколко стъпки бамбукови снопа, усукани със златна жица и обковани от едната страна със стотина сребърни нитове. По указания на стария учен войниците завързаха тези снопове за Кърмовата част на „Сълзата на Чандра“, която сега се бе превърнала в нос на неназования ни нов кораб. Разположиха ги на равни разстояния от срединната линия на кораба, с нитове, обърнати към слънчевата мрежа. Фан изрисува още червени линии по повърхността на кораба, свързващи сноповете с кабината, която бе оборудвал в подножието на един хълм на четвърт миля от моята.
— Какви са тези бамбукови снопове? — попитах.
— Чи-усилватели — обясни той. — Използвах ги, за да придам ускорение на необузданите движения на фрагмента, когато го улови за първи път. Разчитах на тях за пълното разрушаване на кораба, но според мен тъкмо те ни отведоха чак при Арес върху един дълъг чи-поток.
— Как успяхте да ги вмъкнете на кораба?
— Със суровините, които поиска Михрадарий, преди някой на „Сълзата на Чандра“ да разбере за назряващата опасност. След това лично аз ги сглобих.