— Но защо накара да донесат тези оръжия тук?
— Това не са оръжия — възрази той. — Те само усилват избрани чи-потоци. С тяхна помощ ще насочвам слънчевия фрагмент от една планета към друга. Освен това през останалото време ще ги използвам, за да забавям скоростта и да можем да се движим по повърхността на кораба.
— Привърши ли с подготовката? — попитах.
— Да — отвърна Фан. — Можем да потеглим веднага щом кажеш.
— Но първо ще се помолим.
Събрах екипажа на игрището, близо до шляпащото ляво крило на нашата птица. Бях насрочил церемонията за часа, когато Хелиос, Арес и слънчевият фрагмент са под кила ни, така че да сме озарени само от звездна светлина.
Облякъл ритуални одежди, аз се изправих под трепкащата светлина, уловил с две ръце медна купа с неразредено вино.
— Времето за подготовка приключи — подех. — Когато след четири часа изгрее Арес, ще паднем на колене пред боговете и ще се опитаме да избягаме от тази небесна клопка. — Спрях да си поема дъх и вдигнах купата пред мен. — Зевсе, небесни господарю, благослови начинанието ни. — Излях малко от виното върху сребърния кораб. В сърцето ми отекна далечна гръмотевица. — Хера, царице на небесата, благослови начинанието ни. — Още вино се посипа на земята и богинята се спусна на раменете на Жълт заек. — Атина, насочвай мислите ни. Хермес, дай сила на ръцете ни. Хелиос и Селена, простете кражбата ни. Арес, позволи ни да избягаме надалеч от твоето леговище. — При всяко име на бог аз разливах по малко от виното и усещах божественото им докосване. Събралите се божества изпълваха сърцето ми със сила. Звездите засияха по-ярко и над главата ми пурпурната сфера на Зевс се завъртя във величествена орбита около Земята.
— Знаците са благоприятни — обявих и положих празната купа. — Фан Ксу Тце — обърнах се към стареца. — Желаеш ли да изпълниш някаква церемония?
— Не, Аякс — отвърна той. — Не зная ритуал, който да е подходящ за този момент и за това място.
Атина ме докосна и прошепна нежно в ухото ми.
— Добре тогава — отвърнах. — В такъв случай нека е твоя честта да назовеш този кораб.
Фан описа бавен кръг, оглеждайки крилата на нощната птица и огнената й глава, тялото от лунна материя и слънчева воля, всичко това, с което предстоеше да полетим към живота или смъртта.
Той вдигна ръце и копринената му роба засия на лунна светлина.
— Наричам този кораб „Порицанието на Феникса“.
После сведе глава и се отдалечи бавно към своята кабина.
— Странно име — промърмори Жълт заек. — Питам се защо ли се спря на него?
— Едва ли изборът е само негов — отвърнах. — По-скоро е бил подсказан от някой призрак.
Дойде време да се разделим и всеки да се отдаде на своите мисли. Двамата с Жълт заек се качихме на хълма и известно време разговаряхме. Това, което се случи между нас тогава, беше между мъж и жена, затова ще го запазя в тайна.
Когато Арес се показа над борда на нашия нов кораб, следван от слънчевия фрагмент, ние с Жълт заек се разделихме. Аз отидох в новата си навигационна кабина, а тя се спусна при екипажа в затвора, най-безопасното място по време на полет. В началото възрази на предложението ми да остана сам, но аз й посочих, че вече не съществува никаква опасност освен тази от предстоящото изпитание, а в нея едва ли би могла да ми бъде полезна.
Влязох в кабината, облегнах се на дървената стена и се привързах с ремъци за пода. Краищата на петте конопени въжета се поклащаха пред лицето ми, като това за спешни случаи, изработено с подаръка от Рамоночон, беше точно в средата.
Изчаквах Арес да се върне и да притегли „Порицанието на Феникс“ към вътрешния край на сферата на бога на войната, за да не се налага да търсим път между сложните орбити на неговите епицикли.
Червеното сияние на Арес се стопи, когато той се скри зад борда, но малко след това се появи от другата страна и ни задърпа след себе си. Улових по-здраво краищата на кормилните жици и затаих дъх. Разсеяна слънчева светлина озаряваше многобройните аресови епицикли. Една по една препречващите пътя ни сфери се отдръпваха точно според изчисленията ми и накрая останаха само две невидими тела — едно от тях беше това, което теглеше слънчевата мрежа. Изтеглих въжето на горната жица. През прозорчето видях златисто сияние по този край на мрежата и прояснилото се около него небе. Въздухът се разреждаше под формата на дъга, теглейки мрежата в тази посока, и тогава фрагментът изведнъж се раздвижи. Като освободен от пранги състезателен кон той се отърси от притеглянето на пленилия го епицикъл. Фрагментът направи опит да заподскача из небето, както стана преди, но този път поводите го удържаха, а разреденият въздух насочваше мрежата по права линия, в която полетя и огнената топка.