Корабът се заклатушка и бавно описа завой, следвайки набиращия скорост фрагмент. В началото движенията му бяха толкова резки, че в мен отново се надигнаха опасения. По някое време дори ми се зави свят.
Фрагментът хлътна надолу, теглейки ни към Арес. Дръпнах повода и в този момент се чу рязък звук. Въжето, което направляваше жицата на десния борд, увисна свободно в ръката ми. Сграбчих самата жица и усетих как се впива в дланта ми — върху ръкава ми се появи капка кръв, която бързо се разширяваше.
Но аз не пусках жицата, продължавах да я дърпам и покрай мрежата изгряха още златисти топки, теглейки ни надясно, докато най-сетне се завъртяхме срещу острия ръб на голямата кристална сфера. Изброих пет удара на сърцето си и в този момент долових зад себе си тихо бръмчене — Фан бе задействал своите чи-усилватели тъкмо навреме. Слънчевият фрагмент се понесе плавно надясно и ние описахме грациозен завой, отдалечавайки се от ръба на кристалната сфера и от Арес и поемайки на път към Слънцето.
Пуснах кормилната жица. Златистото сияние покрай мрежата изчезна, но слънчевият фрагмент продължаваше да се носи надолу, докато по някое време — като кон, който се е уморил да тича и иска да си отдъхне и да попасе — той се отби от следвания курс и навлезе в далечна орбита около Земята, но вече на няколкостотин мили от сферата на бога на войната.
Изгубих половин час, за да се отвържа от ремъците, най-вече защото можех да действам само с една ръка, след това излязох върху поклащащата се повърхност на „Порицанието“ и се отправих към другата навигационна кабина. Фан вече беше навън и се озърташе с доволна усмивка.
Щом ме видя, той ми се поклони дълбоко и аз му отвърнах по същия начин.
Кръжахме в тази орбита два дена, а през това време заедно с Рамоночон и Фан проверявах състоянието на кораба след първия опит за ускорение. Като се изключат някои дребни поражения по дясното крило и новото, по-здраво въже за жицата, „Порицанието на Феникс“ бе излязъл почти невредим от своя пробен полет.
Приключихме с ремонтните дейности и почакахме, докато естественото движение на кораба ни върна при невидимите течения, свързващи Арес със Слънцето. В мислите ми следващата част от полета щеше да е истинската проверка за това дали ще можем да се върнем на Земята. Никой от двама ни с Фан нямаше представа с каква скорост летим. Той знаеше точната бързина на бойните хвърчила, а аз познавах силата, с която ни теглят Слънцето и Луната, в случай че не бъде прилагана друга сила, но нямахме ни най-малка идея как да съчетаем знанията си, за да изчислим скоростта на „Порицанието на Феникса“. Налагаше се да експериментираме.
Веднага щом се озовахме под Арес двамата с Фан заехме места в навигационните си кабини и наредихме на останалите членове на екипажа да си сложат ремъци. Дръпнах въжетата и уловеният в мрежата слънчев фрагмент се гмурна като делфин в чи-потока. Усилвателите подхванаха познатия ми брум, от който по гърба ми незнайно защо пробягваха тръпки, и ние започнахме да падаме към слънцето, теглени в невидимото течение сред океан от въздух — летяхме право към огъня долу.
Ускорението ме притисна в дървената стена. Ремъците се впиха болезнено в ръцете и краката ми, но аз не им обръщах внимание. Бях запленен от радостта, която вдъхваше бързият полет, и вече разбирах възбудата на Клеон. Усетих как духът на навигатора се пробужда в моето развеселено сърце, попивайки от възторга като кръв по време на жертвоприношение и връщайки Клеон обратно в света на живите.
Някаква божествена хармония зазвуча в главата ми — музиката, която Вселената изпълнява пред душите на Питагоровите последователи. Сред тази ода на планетите долових, не — видях, чи-потока, който придаваше ускорение на нашия кораб. Песента беше дует, изпълняван в строфи и антистрофи от Арес и Хелиос. И през душата ми, през моето гърло заедно с тях пееше Клеон, извисявайки нешлифования си глас, за да приглася на музиката, изпълнявана върху лирата на съществуванието.
А после без предупреждение, дори без епилог песента секна и Клеон ме напусна. Огнената топка бе излязла от предначертания курс между планетите и ехото на песента бързо заглъхна в далечината.