След известно време откъснах поглед от текста, споходен от все още неясна мисъл. Жълт заек седеше опряна на стената и подръпваше от лулата.
— Струва ми се започвам да разбирам защо и двете страни, участващи във войната, смятат, че я губят — рекох й аз.
Тя изгаси с пръст пламтящите листа и ме погледна със златистите си очи.
— Продължавай.
— Кой според спартанските учители е най-важният фактор за успешното развитие на войната?
— Генералите, чиито души са изпълнени с бойния дух и се радват на благоразположението на божествата.
— Тоест, ако нашата страна няма такива генерали, ще изгубим войната.
— Разбира се.
— Поднебесните имат различни възгледи. Вместо да вдъхновяват своите генерали за победа, избират за такива тези, които са печелили битки като капитани. За тях това е доказателство за качествата на бъдещите пълководци.
— Не разбирам — рече тя. — Капитан с успешна военна кариера може да стане генерал само ако показва необходимия дух, иначе ще си остане капитан.
— Но за поднебесните войната е път, а не дух. Бойният дух може да помогне или да попречи в битка и макар повечето богове да се интересуват от хода на войната, те не даряват победа, нито наказват с поражение, защото това е работа на генералите.
Жълт заек затвори очи и мантията на войната се спусна на раменете й. Боговете на сраженията се скупчиха над нея, докато обмисляше думите ми.
— Може да стане и така — рече накрая. — Без да обиждам боговете, но от всеки човек може да излезе добър генерал дори когато не притежава душа на истински войник. Само че няма да е надарен със спартанското постоянство и след време ще се откаже от военното поприще и друг генерал ще заеме мястото му.
— Същото е в сила и при техните правила — продължих. — Ние избираме за водачи тези, които проявяват качества на бъдещи герой, те избират такива, които показват хармония с небесния път, който естествено подлежи на промяна.
— Нашият начин е по-добър — заяви уверено Жълт заек. — Ние търсим хора с твърди характери. И ги намираме.
— Наистина ли? — попитах. — Помисли си за Михрадарий.
— Какво за него?
— Той притежаваше голям потенциал, гений, от каквито израстват героите на Атина. Ако не беше завладян от безумното желание да саботира „Слънчев крадец“, може би щеше да стане архонт. Спомни си и за баща ми.
Жълт заек смръщи вежди.
— Той беше великолепен генерал и умееше да печели обичта на войниците, а също и да управлява градове, но както двамата с Езон посочихте, накрая опетни спартанската чест. Един поднебесен генерал би защитавал тази чест, докато участва във войната.
— Може и да си прав, Аякс — рече Жълт заек. — Но защо и двете страни смятат, че губят войната?
— Спомни си думите на Фан. Той каза, че Поднебесното царство губи битки и територия. За него това е доказателство, че Небесният син е изгубил правото си да управлява и царството му е обречено, освен ако не бъде сменен. Нуждаят се от време, докато намерят нов император и затова прибягват до отчаяното решение да убиват нашите предводители. От гледна точка на Симахията, като губим водачите си, губим герои, които да печелят битките, и следователно сме обречени, освен ако не нанесем един бърз и решаващ удар.
Очите й се разшириха и златистото им сияние се смеси със сребърната светлина на пещерата. Атина надзърна отвътре, стиснала в ръка егида.
— И двете страни губят — рече тя — и затова и едните, и другите прибягват до отчаяни действия. Поднебесните пращат убийци, Симахията създаде проекта „Прометей“. И двете страни вдигат залозите до небето, без това да е необходимо.
Тя стисна дръжката на меча.
— И нито една от страните не действа съобразно истинския ход на войната — кимна тя.