— И никой и не помисля да бъде добър — рекох, припомнил си отново думите на Хелиос.
ο
Клио, молех се аз след прозрението, което получих благодарение на записките на Съма, ти ми разкри загадката си, показа ми как печелиш сърцата на хората, дори на цели народи и ги повеждаш по пътища, толкова различни, че хората от един народ да не могат да говорят с тези от другия. Но, богиньо на историята, вдъхновителко на това забравено учение, какво да сторя сега с твоята благословия?
И в сенките на сърцето си чух едновременно да отвръщат Клио и Атина. Историята прехвърли мост през бездната, разкрита от Мъдростта и в сърцето ми се образува ново място, предназначено за научните ми познания. Това беше тъмна пещера, все още неозарена от светлината на познанието, но в нея долових странен музикален звук, песента на чи-потока, който свързва Арес с Хелиос.
Този звук постепенно утихна, заменен от глас, който отекна в мрака: „Запълни празнината!“.
„Ще го сторя, всемогъщи Зевсе, ще го сторя!“
— Жълт заек — рекох, след като отворих очи и открих, че все още съм в пещерата, която наричах мой дом. — Ще пратиш ли някой от войниците да намери Фан и да го повика на хълма, където ще го чакам.
— Добре, Аякс.
Старият даоист ме пресрещна на средата на пътя към останките от краката на Александър.
— Искам да науча още за твоята наука — рекох му аз.
— Кажи ми как да те науча — отвърна той. В очите му блещукаха пламъчета, а на плещите му се опираше нещо, което го караше да изглежда по-млад и по-силен. — Ако можеш да се научиш да учиш, вероятно и аз ще мога.
— Какво искаш да кажеш? — попитах.
— Че аз също трябва да познавам твоята наука — рече той и очите му засияха по-ярко. — Но откъде да започнем?
— От най-слабото място на преградата, която ни дели. Стените на теорията са твърде високи, нека започнем с практиката. Покажи ми своите инструменти. Представи си, че аз не съм учен. Че съм някой невеж чиновник, който иска обяснение за работата ти, за да може да напише доклад.
Старецът се усмихна и ми се поклони.
— А ти ще сториш ли същото за мен?
— Разбира се.
През следващата седмица всеки от нас запозна другия с основните понятия в своята наука. Аз му показах как използваме разредения и сгъстения въздух, за да създаваме движение, а той на свой ред ми обясни по какъв начин златото, среброто и живачният сулфид, подредени по протежение на чи-поток, могат да променят и управляват естественото движение. Постепенно тъмната пещера в сърцето ми започна да се озарява от светлина и аз се сдобих с още един поглед за Вселената, който, за разлика от предишния, виждаше потоци и промени вместо материя и форма. И докато светлината на практическото познание нарастваше от трепкаща свещ до слънчев маяк, тя започна да озарява обърканите даоистки текстове, които бях изучавал години наред и от които не бях успявал да извлека нищо полезно.
В мен се пробуждаха спомени за онези безкрайни дни и нощи, които бях прекарал, наведен над оризовите свитъци с поднебесни писания, думи на чужд език, който бях изучил, но не разбирах. Имаше моменти, в които ми се струваше, че йероглифите танцуват пред очите ми, сякаш за да ми се подиграят със скритите си послания. В тези мрачни часове аз бях отправял молитви към Атина и Хермес, покровителите на преводачите, да ми помогнат да разбуля вражеските загадки. Но ето че най-сетне те отвърнаха на молбите ми и текстовете, които бях наизустил, сега се превръщаха в източник на нови познания.
Ако имах тази възможност, щях да оставя „Порицанието на Феникса“ на орбита, за да се наслаждавам на комбинацията от чист въздух и божествено благоразположение, докато навлизам в тази нова и доскоро непозната територия. Но над мен тегнеха други задължения, които не търпяха отлагане. Ето защо с Фан преустановихме теоретическите занимания. На два езика, с два различни възгледа за света, ние начертахме пътя на кораба през вълните от чи, извиращи от тялото на Хелиос и отнасяни надалеч от светлината и атомния огън на слънчевите ветрове.
След като приключихме с изчисленията, аз посетих поотделно всеки член на малкия ни екипаж и разговарях с него насаме. Всички знаехме, че полетът през сферата на Хелиос ще е най-трудното изпитание за нашия кораб. Ако „Порицанието на Феникса“ оцелееше в този етап от пътуването, пристигането ни на Земята щеше да е почти предрешено.
Първо разговарях с Кловикс, похвалих го за службата му по време на бедствието и той ми се поклони в знак на благодарност.