Обърнах се и се затичах към кабината на втория пилот. На стотина крачки от нея подуших разреден въздух и чух зад гърба си характерния шум от приземяването на лунна шейна.
— Аякс, спри! — отекна нечий добре познат глас.
Спрях и се обърнах, все още неспособен да повярвам на чутото. И там, облечен с обгорена ризница и парцаливо изолиращо наметало, с кожа, покрита от мехури и по-тъмна от тази на етиопец, стоеше Анаксамандър, насочил вакуумет към гърдите ми.
В този момент проклех боговете на съдбата и се възмутих, задето небесата бяха допуснали негодника да оцелее. Заради това богохулство смирено моля за прошка.
— Анаксамандъре — рекох, — остави оръжието и се предай. Достатъчно от хората ми загинаха заради теб.
Той се разсмя и в очите му блеснаха пламъчета.
— Да не смяташе, че си избегнал възмездието, предателю?
— Глупак — рекох. — Михрадарий беше предателят, този, който те съветваше и ни докара до това състояние. Повтарям отново, остави оръжието.
Той стоеше неподвижно, без да обръща внимание на думите ми, застинал като статуя на войник. Зад него върху откритата палуба на „Порицанието на Феникса“ се приземиха още три лунни шейни, от които слязоха две дузина войници. Те също носеха белези от дълго излагане на слънцето — овъглени по краищата дрехи, потъмняла кожа, зеници, тесни като глави на топлийки.
— Как? — попитах. — Как оцеляхте?
— Бях се подготвил — отвърна Анаксамандър и погледна нагоре. — Един истински войник трябва да бъде предвидлив. Знаех, че двамата с Рамоночон сте повредили кораба и затова скрих четири лунни шейни и отделих най-верните ми войници да ги пилотират. Не бях на борда на „Сълзата на Чандра“, когато бе разрушен заради предателските ти действия. След катастрофата аз и екипажът ми се върнахме на близката половина от разцепения кораб. Седмици наред очаквахме спасението. И тогава ви видяхме да се връщате с наградата за твоето предателство. Какъв беше планът ти, Аякс — да използваш слънчевия фрагмент срещу Делос? Срещу Атина — или Спарта?
Не отговорих, тъй като нямаше смисъл — глупостта беше пуснала дълбоки корени в ума на Анаксамандър.
— Претърсете кораба — нареди той, след като войниците се събраха около него. — Всеки на борда е предател. Ако можете, пленявайте, ако ли не — убивайте на място.
Войниците се разпределиха на четири отряда от по шестима. Три групи се заеха да претърсват кораба, една остана да охранява Анаксамандър. Можех само да се надявам, че Жълт заек, Езон и нашите трима войници ще могат да се справят с противниковите сили.
— И тъй, предателю — заговори отново Анаксамандър, — какво е това?
Сочеше кабината на Фан. Не отговорих.
— Доведете го — изръмжа Анаксамандър. Двама войници застанаха зад мен, извиха ми ръцете и ме поведоха след безумния си водач към втората навигационна кабина. Китките ме боляха, но не исках да издавам слабостта си. Други двама влязоха в кабината и след миг се появиха с Фан. Лицето му бе окървавено и той се олюля, когато го тласнаха напред.
Погледна ме с натъжени очи и понечи да заговори. Анаксамандър го удари по рамото с дулото на своя вакуумет.
— Млъквай, поднебесни!
Фан изстена и политна към един от войниците. Пазачът го блъсна силно и се захили, когато старецът тупна на земята и копринената му дреха се скъса на коленете.
— Достатъчно! — не издържах и викнах.
— Мълчи, предателю! — обърна се към мен Анаксамандър. Той ме зашлеви през лицето с метална ръкавица. Почувствах, че по устните ми се стича кръв и прехапах език.
Войниците изправиха Фан на крака и ние останахме да чакаме в подножието на хълма, докато Анаксамандър оглеждаше нашия нов кораб и ни се зъбеше.
Няколко минути по-късно, заобиколена от шестима пазачи, към нас откъм затвора се приближи Жълт заек. Бяха я съблекли гола, ако се изключеше окървавената превръзка на рамото й, но боговете на войната я бяха загърнали в наметалото на достойнството и никой от войниците не смееше да я доближи или да й се подиграва. Тя ме погледна със златистите си очи и изведнъж почувствах в душата си нарастваща увереност. След това впери поглед в Анаксамандър и аз видях как смъртната му присъда се изписва на лицето й. В този момент, гола и ранена, с шест насочени към нея вакуумета, Жълт заек изглеждаше по-могъща от Анаксамандър. Началникът на охраната извърна глава. Съзрях страха в очите му и се досетих, че ще нареди да я застрелят.