— Не издавай тази заповед — просъсках му аз. — Дори гола и обезоръжена, тя пак ще успее да ти види сметката, преди душата й да напусне тялото.
— Не се страхувам от тази ксероки — отвърна той и аз отново видях, че душата му е завладяна от лудост.
— В такъв случай си по-глупав, отколкото те мислех — рекох, надявайки се поне една истина да достигне до съзнанието му. — Тя е спартанка, воин по душа и тяло.
— Това няма значение — махна той небрежно с ръка. — Ще отведем тази изменничка в Спарта, за да им покажем, че невинаги подбират правилно офицерите си. — Той се обърна към войниците. — Други имаше ли долу?
— Да, командире — отвърна един от тях.
Още четирима от войниците на Анаксамандър се появиха от затвора, обкръжили Рамоночон, Кловикс и нашите трима войници. Но от Езон нямаше и следа. Рамоночон се оглеждаше равнодушно. Очите на Кловикс блеснаха. Когато съгледа Анаксамандър, робът облиза едва забележимо напуканите си устни. Но щом погледът на началника на охраната се спря на него, той само преви покорно гръб.
— Какво стана? — попитах шепнешком Жълт заек, след като войниците я доведоха при мен. — Как те раниха?
— Постъпих лекомислено — изръмжа тя. — Те заплашиха, че ще убият Рамоночон. Намесих се. Един от тях ме простреля в рамото.
— Къде е Езон? — прошепнах на ксерокски.
— Напусна затвора, след като двамата с Фан спряхте кораба. Не зная къде може да е отишъл.
— Чудесно. Може пък той да предприеме нещо… — Гласът ми утихна, когато забелязах, че шестима войници извеждат моя съкомандир от складовата пещера. Езон крачеше с небрежното достойнство на спартански генерал, заобиколен от почетен ескорт, и осанката му караше войниците, които го бяха наобиколили, да се надуват от гордост.
— Началник на охраната! — кресна той със заповеднически тон. — Какво означава това?
Обгореното лице на Анаксамандър пребледня.
— Командире? — прошепна той.
Езон се приближи като Зевс, благоволил да се спусне сред простосмъртните.
— Началник на охраната Анаксамандър, освобождавам ви от поста. Предайте ми оръжията си.
За един кратък миг Анаксамандър изглеждаше готов да се огъне под силата на спартанското превъзходство. Той сведе очи, избягвайки погледа на своя командир, и сякаш най-сетне щеше да прозре истината. Огромната грешка, която беше направил, се стовари с цялата си тежест върху него. Всички обвинения, които бе отправил към мен, Рамоночон и Жълт заек, внушени от лукавия Михрадарий, не струваха пукната пара пред Езон, нито можеха да се обърнат срещу него.
Ако Анаксамандър притежаваше душа на войник, истински спартански дух, щеше да се предаде още тогава и да се примири с последствията. Но той беше войник само на думи, обвивка без съдържание, без дух. Не можеше да приеме, че е истинският виновник за катастрофата, стоварила се върху хората под негово командване.
Той изправи гръб в надменна поза и когато заговори, в очите му блесна омраза:
— Езон от Спарта, арестувам те за предателство към Симахията. — Безумецът обърна гръб на своя командир. — Войници, отведете го при другите пленници.
Войниците погледнаха първо към Езон, после към Анаксамандър. Бавно и неуверено те вдигнаха оръжия и ги насочиха към Езон.
Моят другар беше отведен при нас, където го накараха да седне. Той изпълни всичко това с мълчаливо достойнство. Бяха ни наобиколили в кръг, с изключение на Фан, когото изолираха.
— Защо се подчиняват на Анаксамандър, а не на теб? — прошепнах на Езон.
— Втълпено им е при обучението за оцеляване — прошепнаха едновременно Езон и Жълт заек.
Повдигнах въпросително вежди.
— Правят го — обясни Жълт заек, — като пращат група войници и офицер на някоя дълга и опасна мисия. Ако командирът опази войниците си живи, научават се да му се подчиняват инстинктивно. Когато се приберат обратно, готови са да изпълняват всяка негова команда.
— А тези войници — допълни Езон — са се озовали върху късче от кораба на орбита около Слънцето с оскъдни припаси от храна и вода. След такова премеждие дори въпиющата глупост на Анаксамандър е заличена в съзнанието им и е изместена от беззаветна вярност.
Началникът на охраната крачеше бавно около кръга от войници като кокошка, която брои яйцата си. Той спря, зае героична поза и погледна към небето.