В края на този период Анаксамандър отново ме повика да пилотирам кораба. За щастие и този път не достигнахме Афродита, но бяхме толкова близо, че при следващото навлизане в чи-потока той щеше да ни откара до самата зелена сфера. Нямах избор, трябваше да действам незабавно.
— Кормилните жици са се разхлабили — оплаках се на Анаксамандър. — Трябва да ги поправя, иначе може да се скъсат при следващия полет.
— Какво искаш да направиш? — попита той.
Посочих му сплетените върви на слънчевата мрежа.
— Трябва да се покатеря там.
Анаксамандър оголи зъби в пародия на усмивка. Без съмнение идеята да рискувам живота си, за да му помогна, зарадва изродената му душа.
С помощта на дълги въжета, пристегнати за раменете ми, войниците ме завързаха за кораба. Изпълзях предпазливо върху мрежата, следван от двама от тях, които изглежда не осъзнаваха колко рисковано е това действие.
Острите въжета на мрежата се впиваха болезнено в дланите ми дори през тънките ръкавици. Вятърът се усили, заплашвайки да ме повали, докато продължавах напред, следвайки дясната жица. Най-сетне достигнах първото от поредицата витла.
От завързаната на пояса ми кесия извадих две малки златни игли, четчица и кратунка с червена боя. Закрепих иглите за най-близките жици, отговарящи за дясната и лявата страна на мрежата. След това запълзях назад, оставяйки след себе си тънка червена диря от хермеско вещество. Тази алена лента свързваше златните игли с мрежата от червени линии, изрисувана преди няколко дена върху корпуса от Фан.
Ако бях направил всичко както трябва, всеки път щом изтеглех някоя от двете жици, в кабината на Фан щеше да прозвучава тих сигнал, предаван през чи-усилвателите. Можех само да се надявам, че той ще разчете правилно сигналите.
На следващия ден, докато „Порицанието на Феникса“ приближаваше чи-потока, войниците ме изведоха от килията и ме завързаха в навигационната кабина. Корабът прелетя покрай Афродита, заобикаляйки на висока орбита богинята на любовта, и аз дръпнах леко жиците, за да започна поредното маневриране. Фрагментът се наклони видимо наляво и по ръката ми премина слаба вибрация. Предавателят действаше. Надявах се, че Фан ще разбере посланието. Съжалявах само, че не разполагах с инструмент, с който да приемам сигнали от него, но Анаксамандър нямаше да позволи на Фан да доближи моята кабина.
Гмурнахме се надолу и започнахме да падаме право към морскозелената сфера. Прелетяхме през последните няколкостотин мили чи-поток и навлязохме в спокойните течения около Афродита. Повдигнах леко носа и планетата се скри зад него. Тогава дръпнах рязко дясната жица, завъртайки кораба наляво. Ръката ми отново завибрира болезнено. Фан беше получил съобщението ми и беше изключил чи-усилвателя на десния борд.
Слънчевият фрагмент промени посоката на движение и се стрелна към десния борд, въвличайки „Порицанието на Феникса“ в стремителна спирала.
— Изправи полета! — кресна Анаксамандър и насочи вакуумета към мен.
— Опитвам се — излъгах. Дръпнах дясната жица, по ръката ми преминаха познатите вибрации и десният чи-усилвател изгасна. Слънчевият фрагмент се освободи от теченията на естественото движение и сега следваше само моята команда. Изтеглих долния повод, корабът намали скоростта си и увисна на четвърт миля над повърхността на Афродита. Но не оставих време на Анаксамндър да забележи, че съм стабилизирал полета. Дръпнах още веднъж долната жица, този път по-силно, и носът на кораба се гмурна към планетата под нас. След това, миг преди да се разбием, изтеглих силно горната жица и съвсем леко дясната й лявата. Бръмченето на чи-усилвателите се върна, но преди да поемем нагоре, „Порицанието на Феникса“ одраска с кила си кожата на богинята на любовта.
Корабът нададе гневен вик с тона и гласа на лунната материя. Чух силен пукот, който ми подсказа, че килът ни е строшен. Една дъска на покрива на кабината се откърти и падна на главата на близкия войник, който рухна в несвяст на пода. Отново изтеглих горната жица и ние се понесохме в празнината между планетата и кристалната сфера. Продължихме навътре покрай зеленото кълбо и куцукайки като ранен кон, излязохме на орбита.
Сега само Хермес и Селена лежаха между нас и Земята.
— Предупредих те, че не мога да управлявам кораба, без да се съветвам с Фан — рекох на Анаксамандър. — Сега ще трябва да поправим кила, преди да продължим.