— Хубаво де — отвърна той. — Спираме за поправка.
— Ще ми е нужен Фан.
— Не, поднебесният си остава на мястото.
— Тогава поне ми позволи да повикам главен динамик Рамоночон.
Анаксамандър се отвърза от стената и се надвеси над мен. Той протегна облечената си в метална ръкавица ръка, улови ме за брадичката и ме накара да го погледна в очите. Усещах, че се опитва да ме сплаши с духа на истински войник, но боговете на войната не бяха с него. Отвърнах на погледа му, но се постарах да скрия омразата си.
— Добре — склони той. — Ще получиш индиеца.
— Освен това ще ми трябва и лабораторията на Михрадарий, тя е единствената оцеляла на този кораб.
— Съгласен — кимна той и излезе навън, за да се любува на Афродита и слънцето зад нея.
Двама войници доведоха Рамоночон, след което ни ескортираха до лабораторията на Михрадарий и застанаха на пост при вратата. Моят приятел имаше измъчен и уморен вид, дрехите му бяха разкъсани, видях синини и рани по шията и ръцете му. Улових го за ръката и му се усмихнах окуражаващо.
— Аякс — рече той. — Какво става?
— Малка авария — отвърнах. — Налага се да ремонтираме кила. Ще ми помогнеш за оборудването.
Отдалечихме се към другия край на лабораторията и аз отворих кожената торба, в която Фан държеше инструментите си. Рамоночон ме погледна въпросително, но аз само поклатих глава. Започнах да ровя из торбата, като същевременно му обяснявах на висок глас с технически термини каква е повредата.
Скоро войниците изгубиха интерес и аз постепенно преминах от гръцки на хинди.
— Жълт заек добре ли е? — попитах.
— Всичко е наред. Рамото й заздравя бързо благодарение на таблетките на Фан, но все още се преструва на ранена, за да заблуди пазачите. — Той спря и потърка леко синините по лицето си. — Анаксамандър искаше да подпиша признание, преди да достигнем луната.
— С помощта на Атина ще си върнем кораба далеч преди това.
— Имаш план? — попита той и се наведе към мен.
— По време на ремонта ще си направим инструменти — отвърнах и му обясних какво ми е хрумнало.
— Можеш ли да изработиш такива неща? — попита учудено той.
— С благоразположението на Атина — повторих — сигурно ще мога.
През следващата седмица двамата с Рамоночон извършихме няколко полета с лунни шейни до кила на кораба, придружени неизменно от нашите пазачи. Поставихме огромна кожена превръзка върху дългата двайсетина стъпки цепнатина на корпуса. Аз картографирах чи-линиите и използвайки инструментите на Фан, с които той веднъж вече бе „изцерил“ кораба, задействах същия процес. За да ускорим затварянето на цепнатината, прибягнахме до демонтирано от витлата на шейните огнезлато, което разтваряше и приглаждаше назъбените краища на пробойната. Тази причудлива комбинация от методи за ремонт и лечение свърши отлична работа и омекналата материя, насочвана от чи-линиите, се затвори в сребрист белег. Заедно със запълването на цепнатината се запълни и бездната в ума ми. Водени от дръзката Атина, мислите ми се стрелкаха от една наука към друга, от един светоглед към неговата противоположност.
Войниците ни следяха бдително, тъй като Анаксамандър им бе поръчал да не ни позволяват да се занимаваме с друго освен с ремонта на цепнатината. Отнасяха се към нас с нескрита подозрителност, но не ни пречеха, поне докато вършехме това, което им се струваше правилно.
Не беше никак лесно да се работи под носа им, но с покровителството на хитрия Хермес успяхме да отрежем десет кожени ленти, да поставим сребърни нитове в единия им край, да изрисуваме червени линии по гладката им повърхност и да покрием обратната страна с фини огнезлатни мрежи.
Когато приключихме с това, съобщих на Анаксамандър, че корабът е готов за полет. Той нареди да ме затворят в килията при Езон, докато заедно с хората си извърши оглед на ремонтите работи.
Благодарение на последното му решение не само се събрах отново с Езон, но за пореден път се убедих, че боговете водят Анаксамандър към собствената му гибел. Не би могъл да ми предостави по-изгодна възможност да го надхитря, дори ако беше положил главата си на дръвника и ми бе подал меча. Защото в замяна на затвора ми осигури възможност да предам на Езон една от кожените ленти със сребърни нитове.