— Какво е това? — попита Езон.
— Сложи си я под туниката — отвърнах. — Огнезлатната страна трябва да гледа навън.
— Но каква роля изпълнява?
— Ще те защитава от вакууметите на войниците.
— Какво? Как е възможно една толкова тънка лента да служи за броня?
— Това не е броня и не ме карай да обяснявам, защото ще навлезем в сложни подробности.
— Добре, Аякс — въздъхна той, пъхна лентата под туниката си и я нагласи пред сърцето.
Вече бях дал на Рамоночон останалите ленти освен моята и тази на Езон. Едва успях да му обясня плана си, и се появиха войниците, които ме отведоха в навигационната кабина. Завързахме се, както винаги, бях отново в компанията на Анаксамандър и двама войници. Докато ми поставяха ремъците, напрегнах мускули, а след това разхлабих незабелязано възлите.
Насочих кораба в чи-потока, свързващ Афродита с Хермес, и постепенно започнахме да набираме скорост. През предното прозорче виждах как Хермес нараства, а зад него се появи малката сребриста точка на Селена. Луната беше на една линия с Хермес и Афродита. В началото това не ми направи впечатление, но след като песента на чи-потока зазвуча в главата ми, аз осъзнах, че чувам три гласа, а не два.
Някъде в дълбините на даоистките ми познания бавно се оформи мисълта, че три планети, подредени в една линия, създават твърде силен поток, но беше късно. Понесохме се все по-бързо и по-бързо по тази чи-река. Не знаех дали „Порицанието“ щеше да издържи на това натоварване, особено след последните сътресения. Но не можех да направя каквото и да било, за да спра полета.
За броени минути планетата на Хермес нарасна от мъничка точка до пълните си размери. Само след още няколко секунди вече бяхме излезли на ниска орбита над червеникавокафявата сфера. Задържах дъх и дръпнах леко горната жица. Тя се изопна и остави кървава резка върху дланта ми. Дръпнах отново и този път витлата се появиха в тънка златиста линия, разреждайки въздуха около мрежата.
„Порицанието“ се издигна плавно над хоризонта на Хермес. Четири пурпурни небесни кораба излетяха последователно от пещерата под нас, за да ни посрещнат, но ние ги подминахме. Хелиос теглеше колесницата ни, а чи ни пришпорваше допълнително и нямаше никакъв начин да забавим, за да се срещнем с хермеския конвой, дори и да искахме.
Малко след това профучахме над Хермес и оставихме назад неговата кристална сфера. Тримата певци се превърнаха в дует, след като гласът на Афродита постепенно се изгуби. Фан изключи чи-усилвателите и „Порицанието“ легна на орбита, на няколкостотин мили отвъд сферата на Хермес. Щяха да изминат няколко часа, докато тези четири кораба ни застигнат.
Анаксамандър и войниците му бяха замаяни от полета. Те висяха уморено на ремъците, но все още бяха в съзнание и сигурно щяха да ме уцелят с оръжията си въпреки объркването. Отправих една лаконична, но пламенна молитва към Хефест, бога на занаятчиите, да благослови стъкмените от мен устройства, след това развързах ремъците и се изправих.
— Не мърдай! — предупреди ме Анаксамандър. — Той размаха вакуумета към мен с несигурните движения на пияница и се опита да си развърже ремъците.
Примирил се с мисълта, че съм на прага на смъртта, аз прекосих със спокойна крачка стаята и сграбчих дългата метална тръба, която той държеше в ръката си. Анаксамандър стреля от упор в гърдите ми. Дулото избълва откос тетраедри, които достигнаха на сантиметри от туниката ми. Някъде там те навлязоха в зоната на разреден въздух. Бронзовите куршуми се отклониха встрани и се забиха в стената. Сега и войниците откриха огън, но последствията бяха същите. Анаксамандър ме гледаше с разширени от ужас очи, когато му дръпнах вакуумета от ръката.
— Какво си направил? — попита той все още леко замаяно.
Не отговорих. Вместо това обърнах вакуумета към войниците.
— Хвърлете оръжията! — наредих и те ме послушаха. След това един по един ги завързах обратно за стената.
— Аякс — промърмори Анаксамандър. — Сега вече не ти мърда срещата с Хадес.
— Началник на охраната Анаксамандър — заговорих и се обърнах към него. — Аз, Аякс от Атина, единствен командир на кораба „Порицанието на Феникса“, те осъждам тук и сега на смърт по обвинение в подстрекателство към бунт. Присъдата ще бъде изпълнена от капитан Жълт заек от Спарта. Следващия път, когато я видиш, ще е последният в живота ти.
Обърнах се и напуснах кабината. След това прекосих откритото пространство до другата кабина. Трябваше да стигна до Фан, преди войниците да са надушили, че нещо не е наред.