— Аякс, какъв дълг изпълняваш?
— Дълг към боговете — отвърнах, докато си смъквах ремъците. Кимнах към двамата войници, завързани за стената. — Доведи ги, ако обичаш.
— Да, командире — отвърна Жълт заек. Тя завърза ръцете на войниците на Анаксамандър с ремъците и ги побутна с острието на меча към подножието на хълма, където ни очакваха останалите членове на екипажа и шестимата ранени войници.
— Другите са завързани в складовата пещера — докладва Езон. — Сварихме ги неподготвени, когато ти забави кораба.
— Доведете и тях, моля — рекох.
Езон и неговите трима войници влязоха в пещерата и се върнаха с половин дузина бунтовници със свалени ризници и завързани отзад ръце. По мое нареждане всичките четиринайсет затворници насядаха в подножието на хълма. Екипажът застана пред тях в очакване да чуе думите ми.
— Този кораб няма да се завърне в Делоската симахия — подех аз.
Настъпи изумена тишина, нарушена само от вика „предател“, долетял откъм редицата войници на Анаксамандър.
— Нито ще иде в Поднебесното царство — продължих.
Езон напусна редицата и се приближи към мен. Беше положил ръка на дръжката на меча и на тъжното му лице се четеше готовност да изпълни дълга си. Но Жълт заек застана между нас и му препречи пътя. Тя разпери леко ръце и срещна погледа му със сияещите си златисти очи.
Известно време двамата стояха неподвижно като статуи, обърнати един срещу друг. Никой от тях не проговори, но аз знаех, че духовете им се сражават на някакво невидимо спартанско поле. Езон пръв сведе поглед и наруши тишината, но заговори на мен, не на Жълт заек.
— Аякс от Атина, очаквам от теб да изпълниш дадените ти заповеди.
— Ако се върнем в Симахията — отвърнах, — архонтите ще бъдат принудени, изпълнявайки дълга си и с ясното съзнание за отчаяното положение, в което се намираме, да използват слънчевия фрагмент като оръжие. Не мога да им позволя да го сторят.
— Но ти знаеш, че положението не е отчаяно — погледна ме Езон.
Само че няма как да ги убедя в това. Кройс е учен, няма да се вслуша в гласа на историята. А Милтиад не би сложил оръжие, което вече му е попаднало в ръцете, нали?
Езон поклати бавно глава.
— Нито един архонт от Спарта не би престъпил клетвата си.
— Архонтите са пленници на умовете и задълженията си — кимнах, — за да сторят това, което боговете не биха сторили.
— А ти? — попита Езон.
— Аз имах право на избор — отвърнах. — И го направих. Ще поправя стореното от „Слънчев крадец“ и същевременно ще дам на Делоската симахия това, което повелява дългът ми. Но за да се получи, трябва да се върна на Земята с този кораб.
Езон се обърна към Жълт заек.
— Защо го подкрепяш за това решение?
— По същата причина, поради която ти му предаде цялото управление на кораба.
— Но ние вече не сме извън обсега на цивилизацията — възрази Езон. — Намираме се в свои води.
— Не — поклати глава Жълт заек. — Ще се върнем едва тогава, когато Аякс обяви, че сме го сторили. Дотогава има пречки, които трябва да преодолеем, и дълг, който да изпълним. Работа на Аякс и боговете е да решат какво трябва да направим.
— А ти какво видя? — попита Езон, пристъпи към нея и втренчи очи в нейните.
— Лицето на Зевс през очите на Хера — отвърна спокойно Жълт заек.
Езон направи крачка назад и извади с бързо движение меча. Жълт заек се отстрани и го пропусна покрай себе си. Чух изплашения вик на Фан, но останах неподвижно в очакване на това, което щеше да последва. Езон ме доближи, завъртя меча и ми го подаде с дръжката напред.
— Оставам под твое командване.
— Благодаря ти, Езоне — кимнах и му върнах меча. — Първото, което трябва да направим, е да премахнем враговете от кораба.
Войниците на Анаксамандър вдигнаха очи към мен — едни ме гледаха с омраза, други с нескрит страх. Приближих се към тях, бяха общо четиринайсет, насядали в редица.
— Не мисля да ви убивам — рекох, след като коленичих и надзърнах в изплашените им лица. — Смятали сте, че изпълнявате дълга си, когато се подчинявахте на Анаксамандър. Ще ви позволя да се качите на една от лунните шейни. Нашите преследвачи ще ви намерят и приберат.
Обърнах се към Жълт заек.
— Завържи ги за лунната шейна. Ще напиша съобщение до архонтите и ще им го оставя.
— Какво съобщение? — попита Езон.