Рамоночон го доближи и му се поклони, след което го улови за ръцете.
— Учителю — промълви моят приятел. — Нуждаем се от помощ.
Тибетецът докосна Рамоночон по раменете и той се изправи.
— Рамоночоне, ела с нас. Тръгваме си оттук, за да идем на по-безопасно място.
— Рамоночоне — намесих се аз. — Иди с учителите си. Обещавам ти, че „Слънчев крадец“ няма да бъде използван като оръжие.
Всички извърнаха очи към мен.
— Аякс — рече Рамоночон, — как можеш да обещаваш подобно нещо?
— Защото Историята и Мъдростта ми подсказаха какво да направя с него. — Улових Рамоночон за ръката. — Моля те, върви — добавих. — Тези хора ще те отведат в своето убежище. Иди с тях, приятелю.
Рамоночон стоеше неподвижно, местейки поглед между мен и своя учител. Накрая се обърна към стария тибетец и рече:
— Учителю, трябва да остана с тях. Не мога да изоставя своя другар на съдбата, която е отредена и на мен.
Старецът поклати печално глава, но не направи опит да го разубеди.
— Трябва ни пещера — рекох.
— Вървете по тази пътека — будисткият учител ни посочи една тясна пътечка, която се виеше по склона на планината.
— Жълт заек, Езон, Рамоночон — рекох. — Намерете пещерата. Фан, ние с теб ще се върнем на „Порицанието на Феникса“. Чака ни още работа.
Моите другари поеха по пътеката, докато будистите се спуснаха по друг път, водещ към дълбока клисура, и скоро изчезнаха от погледите ни.
Ние с Фан се качихме на лунната шейна и се върнахме на моя полуразрушен кораб. Слънчевият фрагмент бе разтопил почти цялата ледена шапка на върха и под нея се показваха скални плочи, които не бяха виждали Слънцето от създаването на света. Въздухът бе изпълнен с огромни облаци от пара, от която мислите ми навярно щяха да се замъглят, ако не беше помощта на Атина и вдъхновението й.
Приземих лунната шейна на носа на кораба, до лабораториите, и я завързах за входа на една пещера.
— Вземи си инструментите от лабораторията на Михрадарий — рекох на Фан. — И ме чакай при чи-усилвателя на десния борд.
— Добре, Аякс — отвърна Фан.
Когато се събрахме отново, двамата се захванахме да променим конфигурацията на чи-усилвателите, като нарисувахме плътна червена линия от всеки от тях до подножието на вагонетката и покрай срединната линия на корпуса до моята кабина. Приключихме тази задача, като забихме половин дузина сребърни нитове от лявата и дясна страна на вагонетката.
Не бях казал на Фан какво правим, нито защо го правим, но дълбоко в душата си знаех, че не е необходимо. Не зная кое божество ръководеше действията му и дали наистина бе открил дао в сърцето си, но важното беше, че той правеше точно това, което бе необходимо.
Каквито и небесни сили да ни ръководеха, двамата с Фан работехме бързо и експедитивно, сякаш бяхме бойни другари от детинство.
Когато беше положена и последната черта, а последният сребърен нит забит, ние се прибрахме в навигационните кабини, но без да се завързваме. С бавни и предпазливи движения аз освободих фрагмента от планината, пробуждайки „Порицанието на Феникса“ за последния му полет.
Корабът се наклони надясно и последните останки от крилото се строшиха в склона на планината. Дръпнах поводите и оставих на фрагмента да ни повлече към най-високите върхове на Хималаите.
След това Фан включи едновременно усилвателите на десния и левия борд. Този път нямаше бръмчене, тъй като линиите, които току-що бяхме нарисували, свързваха кабините с вагонетката и насочваха чи-потока във вътрешността на кораба. Десният и левият борд бяха подхванати от естествените природни течения, но централната линия остана неподвижна като парализирания гръбнак на труп.
Сега вече дръпнах и петте повода. Централната жица притегли слънчевия фрагмент и освободи спиралата в мрежата. Останалите четири разредиха въздуха в четири колони, теглейки свободните краища на небесната материя в различни посоки, за да развържат възлите, стегнати от Михрадарий. Слънчевата мрежа се разпадна като коса от развързана панделка.
Освободен от мрежата, слънчевият фрагмент беше готов да се стрелне в небето, но чи-усилвателите бяха създали течения, сочещи само наляво и надясно — нито едно нагоре. Теглена от противоположни естествени сили, доскоро перфектната сфера от слънчев огън се деформира в елипсоид, чиято дълга ос сочеше към небето, и вътре в тази сияеща топка пламъци теглеха пламъци в стремежа си да следват две различни заповеди на майката природа.