Двамата с Фан очаквахме мълчаливо приближаването на делегациите. Бяхме оставили сърцата си открити, за да могат божествените сили, които се бяха настанили там, да се пресегнат и да докоснат сърцата на тези мъже и жени. Шумът на вятъра се смеси с гръмотевиците в душата ми, а ромонът на потока — с хармонията на чи, която извираше от Фан, и тези два прекрасни звука бяха хорът на Небето и Земята, който посрещна новодошлите.
— Идвате за слънчевите фрагменти — заговорих аз и гръмотевиците зазвучаха в гласа ми. — Ще ги получите, след като учените ви прочетат тези документи.
Жълт заек пристъпи напред и предаде моя текст на Поликрат, а Езон отнесе работата на Фан на поднебесните учени.
Книжниците разтвориха предпазливо свитъците. Започнаха да четат с вяло любопитство, което скоро прерасна в осезаемо вълнение.
— Аяксе! — възкликна Поликрат и ме погледна с лице, на което се четеше страхопочитание. — Наистина ли си го направил?
— Чети нататък — отвърнах.
Една от помощничките му посочи с пръст пасаж от писанията ми.
— Този експеримент можем да направим още довечера — рече тя развълнувано.
Усмихнах се едва забележимо. Първите опити в работата на Фан и моята бяха подготвени така, че да могат да бъдат осъществени от обичайната група учени, придружаващи всяка по-голяма армейска част на всяка от двете империи. По-нататъшните експерименти, описани в текстовете, изискваха добре оборудвани лаборатории, каквито имаше само в Атина и Хангксу, и голям брой опитни учени.
Както и предполагах, възбудата и учудването на книжниците от двете страни нарастваха с навлизането им в същината на материята.
Съставянето на техническата част на тези тезиси не беше особено сложно. Далеч по-трудно бе да се вмъкнат между редовете исторически бележки, подсказващи по какъв начин двете империи бяха достигнали до този безкраен конфликт и защо и двете страни смятаха, че губят войната. Клио ме беше предупредила, че нито един простосмъртен не би разбрал тези думи, но след като Атина бе обещала, че научните познания, които им давахме, щяха да разсеят отчаяните настроения в Делоската симахия и Поднебесното царство, тогава може би след трийсет или петдесет години, или дори след век, щяха да се появят учени, способни да разчетат скритите послания в нашите текстове и да върнат историята на почетното й място в Академията.
И двете групи учени приключиха с четенето приблизително по едно и също време и се обърнаха към нас с купища въпроси. Но аз не им дадох никакъв шанс.
— Вземете — рекох и подадох един лист на Поликрат, а Фан предаде същия текст на поднебесните учени. На листовете бе обяснено как се привързва слънчев фрагмент за небесен кораб, като се използват инструменти, подобни на тези на „Порицанието на Феникса“. На чертежа на Фан имаше няколко бойни хвърчила в коридор от разреден въздух, насочен в подсилено чи-поле, там също се обясняваше как да бъде създаден подобен коридор с помощта на образци от пленено огнезлато.
— Тук ще намерите инструкция как да откарате със себе си своя слънчев фрагмент — добавих. — Вземете ги и си вървете.
— Но… — понечи да възрази Поликрат.
— Вървете! — изреваха устните ми с гласа на Зевс.
И двете групи напуснаха заднишком пещерата и духът, който се беше пробудил в мен, ги последва, за да се увери, че ще вземат своите слънчеви фрагменти и ще си идат, отнасяйки в домовете си тайните, които им бяхме съобщили. След като бурята напусна сърцето ми, Атина се появи отново и ме увери шепнешком, че днес няма да има битки, защото нито един от генералите няма да рискува това, което му бяхме предали.
Час по-късно огненото зарево над планините отслабна и накрая съвсем изчезна.
— Ето че откараха своите фрагменти — рекох аз. — Справихме се.
— Какво всъщност направи? — попита Езон.
— Промених войната. От отчаяна борба на две страни, които нямат никакви допирни точки и следователно не им остава нищо друго, освен да воюват, в конфликт между нации, които постепенно ще се опознават, и вече няма да се налага да мерят сили по всички фронтове и да използват цялата вселена за материалите, от които се нуждаят.