— Не разбирам — рече Езон, загледан в небето и следващ пътя на Хелиос с тъжен поглед.
— Вече девет века Академията оправдава неспособността си да разбере даоистката наука, като обявява, че ще го стори веднага след като Поднебесното царство бъде завладяно. Като им дадох това, което бях научил за даоизма, аз запалих огън, който ще изпепели това извинение, пламъка на познанието, който ще погълне всички умове в Академията. Желания, сдържани деветстотин години, ще бликнат през разпукания бент и ще подхранят интереса на учените от различни дисциплини към постиженията на техните колеги оттатък. В Академията ще се възцари нов възглед и за герои ще бъдат провъзгласявани онези учени, които са показали напредък не във военните разработки, а в опознаването на даоистките науки.
Хера се спусна на раменете на Жълт заек и божествената й близост се долови в гласа й:
— А Спарта ще приеме, че характерът на войната се е променил от вечен конфликт към периодични стълкновения, от постоянна битка за окончателна победа — в разпокъсани сражения за ограничени цели. Величието на войната ще се издигне към нови висини, тъй като подвизите на героите от Спарта няма да бъдат обезсмисляни през следващите години, векове или дори хилядолетия.
— А в почивките между сраженията — намеси се Рамоночон, приседнал кротко на пода в своето шафраново расо — двете страни ще общуват помежду си.
Езон откъсна замечтан поглед от небето.
— Не виждам как ще стане това.
— В моите бележки към Академията се казва всичко, което знам за даоистката наука — заговорих, — но въпреки че за изучаването й ми помогнаха боговете, все още не зная достатъчно за дао, чи-потоците и начина, по който влияят на природата. Бележките на Фан са сходни на моите в тази част, в която обрисуват на поднебесните учени постиженията на нашата наука, но съществуват празнини в тяхното разбиране за формите, материалите и силите. И двете страни разполагат с достатъчно информация, за да започнат научни изследвания, но прогресът им ще е отчайващо бавен.
— Академията и преди е работела бавно.
— Но сега ще знаят, че врагът притежава отговорите на техните въпроси. Ще се опитат да използват пленници, за да се сдобият с нужната информация, но и това няма да им помогне. В периодите на мир, когато Спарта и поднебесните генерали не намират за какво да спорят, през ничията земя между вражеските линии ще прелитат въпроси и учените, които се сдобият по един или друг начин с отговорите, ще се издигат високо в академичните среди.
Едва сега почувствах, че гърлото ми е пресъхнало от тази дълга реч и изведнъж странна летаргия завладя тялото ми.
Без да я моля, Жълт заек ми донесе купа с вода от ледения ручей.
Докато затварях очи, за да отпия от съдинката, пред погледа ми изникна обгърнатият в облаци Олимп. От висините на тази божествена планина върху крилатите си сандали се спусна Хермес, стиснал в ръка жезъл с увита около него змия. Богът на вестителите сграбчи душата ми и ме отнесе на склона на планината, пред божествения съд.
И това е краят на моята история, о, богове. Опитах се, доколкото ми беше по силите, да разбера и следвам заповедите и предупрежденията, които ми отправихте, и да изпълня задълженията, които стоварихте върху немощните ми плещи. Сега коленича пред вас и прегръщам сияйните ви нозе с надеждата, че съм постигнал всичко, що е било поискано от мен. Клио, моля се делата ми да възвърнат преклонението пред теб. Селена, Хермес, Афродита и Хелиос, дано небесните ви тела никога не бъдат разкъсвани заради военните начинания на простосмъртните човеци. Атина, о, покровителко моя, дано съм отървал града, носещ твоето име, от слепотата, поразила гражданите му. А на теб, о, всемогъщи Зевсе, и на теб, Хера, царице на небесата, поднасям от цялата си душа своите благодарности за честта, която ми оказахте — честта да ви служа за създаването на един по-справедлив свят.