Вятърът утихна, а заедно с него и жуженето на бръмбарите. Сякаш и животните се стреснаха при споменаването на тези герои.
— Първото събитие, което искам да обсъдим, се е случило преди четирийсет години.
Лицата на студентите видимо се разведриха. Знаеха за какво говоря — първия полет до Луната.
По онова време класическата школа на уранологията отричаше подобно пътуване, тъй като се смяташе, че между Земята и Селена съществува огнена сфера и че отвъд нея няма въздух, а само неподходящ за дишане етер. Но съвременната школа не признаваше наличието на огнената сфера и заявяваше, че въздухът достига чак до края на вселената, сиреч до Сферата на неподвижните звезди.
Разказах на аудиторията как школата на модернистите доказала правотата си, след като Кройс и Милтиад се разбили с първия небесен кораб, „Колесницата на Селена“, на Луната и се завърнали триумфално, летейки върху къс небесна материя, която изкопали от самата Луна. Чудесата на сферите станали достъпни за изучаване и благодарение на техния опит науката уранология процъфтяла. Виждах, че студентите биха ме аплодирали, ако това не противоречеше на етикецията в Академията.
— Но — вдигнах предупредително пръст — не заради успехите на уранологията са рискували живота си тези двама велики мъже. Те отишли на Селена, защото Спарта се нуждаела от летящи оръжия, от платформи, които да отнемат в небето превъзходството на Поднебесното царство.
Божественият глас проникна дълбоко в мен, изпълвайки мислите ми докрай. Вече не виждах аудиторията, можех да говоря само с думите на Клио.
За втория пример се върнах три века назад. По онова време Поднебесното царство тъкмо беше изобретило бойните хвърчила и нашите войски не разполагаха с противодействие срещу тях. За да неутрализира това предимство, Спарта се нуждаеше от хиляди вакуумни оръдия, с които да ги сваля. Генералите настояха учените да създадат голям запас от огнезлато, необходимо за разреждане на въздуха вътре в оръдията.
Академията събра всички свои пиролози и геолози и им възложи да се заемат с производството на обогатени с огън метали и да се опитат да ускорят този тогава все още бавен и допотопен процес. Десет години и десет милиона обола по-късно те успяха. При това две научни дисциплини получиха силен тласък, бяха създадени левитиращи платформи, капсулни тръби и още много практични устройства, базирани на огнеметалите, но тези постижения отново бяха по поръчка на военните.
За да завърша обявената троица от примери, аз се върнах шестстотин години назад във времето, когато армиите на Симахията били твърде многочислени и трудно се изхранвали по време на задгранични кампании. Спарта призовала Атина за помощ и Академията обявила за приоритетна науката за самозараждането6. След седем години упорита работа героят Егист открил формулата за зараждане на крави от отпадни продукти. Сега армиите можели да пътуват толкова дълго, колкото е необходимо.
— Като последствие, това откритие премахнало глада в Симахията — добавих — и разпалило Първото индийско въстание.
Посочил ясно доминиращата роля на Спарта над Атина, сега трябваше да докажа, че това става чрез политически машинации. Върнах се девет века назад и избрах за своя пример двама герои, които бяха приковали Академията към бойното поле — Александър и Аристотел.
Петнистата Луна се беше скрила зад главите на студентите, озарявайки короните на дърветата с призрачно сияние. Представих си Александър и Аристотел, застанали точно на това място, под недокоснатата от човешка ръка Луна. Младият генерал моли стария философ за помощ при преобразяването на Делоската симахия в сила, способна да победи Поднебесното царство. Съгласно легендата двамата били вдъхновени от божествено видение от бъдещето, но прашните хроники в избата на Академията твърдят другояче.
Спрях да си поема дъх, Клио също направи пауза, откъсвайки се за миг от мислите ми.
Огледах за първи път от час насам аудиторията. На лицата на преподавателите вече не се четеше скука. Бяха се привели напред, стиснали тогите си с пръсти, а в очите им пламтеше жив интерес. Студентите се клатушкаха напред-назад на кръстосаните си крака. Лицата им бяха като на менади, готови да разкъсат жертвения агнец за прослава на Дионис.
Преди Клио да завладее ума ми отново, изведнъж се появи Атина и спря гласа ми с непоискана мъдрост. Палада ме накара да надзърна в очите на преподавателите и студентите и да разбера, че не са чули това, което се опитвам да им кажа. Бяха узнали малко от истинската история на Академията и това ги бе накарало да се почувстват горди. Ако им бях разкрил истината за Александър и Аристотел, нямаше да ми повярват. Побърканият Аякс, ще си кажат, дано архонтите не му възлагат големи надежди.
6
През IV век пр.н.е. Аристотел формулира произхода на живота като самозараждане на живата от неживата материя — бълхите и мишките се раждат от мръсното пране и от хранителните отпадъци, червеите и мухите от разваленото месо и т.н. — Б.пр.