Клеон обаче поиска телохранител, както и удвоен пост на входа на навигационната кула.
Езон се закашля и ме погледна многозначително. Трябваше да кажа нещо, преди всички да са потънали в униние. Този път нямаше муза, която да ме вдъхнови, за да сплотя хората си, и аз произнесох това, което казвах винаги щом военните искаха да направим нещо, което не се нрави никому.
— За успешния завършек на проекта очаквам от всички да окажат пълно съдействие на нашата армия.
Те замърмориха, но се съгласиха. Езон кимна, окуражавайки ме да поема контрола над събранието. Извърнах глава към моя персийски заместник.
— Доклад за напредъка.
Михрадарий стана и се приближи до статуята на Аристотел.
— През месеца на твоето отсъствие аз приключих изпитанията на четирите прототипа на слънчевата мрежа. Заключението ми е, че модел Делта е единственият, който ще издържи натоварването по време на обратния полет.
Рамоночон вдигна глава и примигна изненадано.
— Нещо против да прегледам изчисленията?
— Ако настояваш — рече Михрадарий, — но без да обиждам интелекта ти, главен динамик, съмнявам се, че ще успееш да вникнеш в същността им.
О, не, рекох си, само не поредният спор.
— Просто съм любопитен — намръщи се Рамоночон.
Михрадарий го изгледа продължително, сетне сви рамене.
— Ако желаеш, ще ти покажа дневниците на експериментите.
Рамоночон кимна и потъна в мълчание. Въздъхнах облекчено, малко оставаше между двамата да блесне искрата на спора.
Персиецът продължи:
— За конструирането на мрежа Делта ще са ни нужни двайсет кубически стъпки афродитска материя, както и седем кубически стъпки хермеска.
Изругах полугласно. Да се сдобием с материал от Хермес беше доста скъпо начинание, но Делоската симахия поне разполагаше с база там. За скала от Афродита трябваше да се прати специална експедиция. Това, заедно с дръзкото решение на Клеон да поиска ареските витла, щеше да опустоши бюджета ни. Вече чувах крясъците на Кройс за това как прахосвам парите на Симахията. Но щом Михрадарий казваше, че са ни нужни, значи беше така.
— Започвай работа върху мрежата — посъветвах го аз. — Ще пратим запитване до Делос, надявам се да го одобрят. Ако ли не, можем да се отбием пътем на Афродита, да изкопаем нужните материали и да изплетем мрежата по време на полета.
Обърнах се към Клеон:
— Колко време ще ти отнеме монтажът на витлата?
Докато правеше изчисленията, той си тананикаше и потропваше с левия крак.
— Една седмица, най-много две.
— Рамоночоне, как стои въпросът с реконструкцията на кораба?
Той вдигна рязко глава.
— Съжалявам, какво ме питаше?
Какво му ставаше?
— Колко време ще ти е нужно, за да промениш динамичните характеристики на кораба съобразно новите витла?
— Хъм. Около месец.
— Толкова малко? — Смятах, че за толкова сериозни преустройства ще отидат шест седмици, дори два месеца.
Изглеждаше изненадан от въпроса.
— Да, предполагам.
— Нещо друго? — огледах останалите.
Никой не заговори. Слабият ветрец донесе шумове от ежедневието на екипажа. От предната част на кораба чух войниците на Езон да се упражняват. Във вътрешността робите наместваха товари из пещерите, във фермите за самозараждане стенеха полуоформени добичета. А от Кърмата долитаха пискливите караници на младшите учени, които извършваха дребни корекции по конструкцията на слънчевата мрежа.
Вдигнах очи към Хелиос, изгрял над нас в цялото си великолепие. На дневна светлина сякаш самият Аполон говореше с устата ми:
— Човек и природа заговорничат, за да ни попречат — рекох. — Но въпреки това ние ще докоснем слънцето… Край на срещата — добавих, след като огледах бавно присъстващите. — Нека боговете ни благословят в това начинание.
δ
Трябваше да се досетя, че нещо друго не е наред, о, Зевсе, мой дълг беше да го зная. Както и да бъдат съдени другите мои действия, както и да бъде разглеждана моята докса8, нека всички знаят, че се виня, задето проявих нехайство в командването си през тези първи три седмици на борда на „Сълзата на Чандра“.
Не биваше да приемам даровете на загриженост, с които ме отрупваше екипажът. За да ме опазят от нови опити за покушение, всички — сътрудниците ми, моята телохранителка, другият командир, дори робите — промениха навиците си за работа така, че да не ходя никъде другаде освен в моя кабинет и в пещерата.