Непрестанно получавах доклади от всички краища на кораба за хода на работата и проучванията. Роби ми носеха храната, за да не се налага да се отбивам в столовата. Въпросите, които имах, се предаваха на вестоносци, те издирваха човека, който ми е нужен, и се връщаха с неговия отговор. Оставаше ми само да седя на бюрото, да преглеждам заявките, да правя изчисления и да не преча на капитан Жълт заек да си изпълнява задълженията.
Честно казано, не беше особено трудно да се убедя, че изпълнявам дълга си. В края на краищата, дните ми не минаваха в безделие. Налагаше се да решавам всякакви сложни и объркани проблеми по снабдяването, породени от ограничения брой скачвания. На бюрото ми бе разстлана карта на света с отбелязани пристаните, на които щяхме да се отбиваме, и маршрутът между тях. Трябваше да изградя точна програма за срещи с нашите доставчици и те да бъдат информирани за нея. Така например огнебронзовият икосахедрон, важна съставна част на устройството за разгъване на мрежата, се изработваше в една фабрика в Коринт, а го докараха чак на южния край на Африка, за да бъде натоварен с резервни части за витлата на кораб за Южна Атлантея, където вече ни очакваха обсидиановите лещи. Три пакета, които можехме да приберем с три спирания, трябваше да пропътуват половината свят срещу огромни разходи само за да бъдат спазени мерките за сигурност.
Но това беше дребна работа, сравнено с изискванията и нуждите на фермата за самозараждане. Непрестанно получавах оттам тревожни запитвания за нови и нови материали, с помощта на които да посрещнат нарасналите ни нужди от храна. Не зная колко заявки за курешки от прилепи и мачкани теменуги съм получил, защото само специалист е наясно какви точно зловонни миазми участват в продукцията на крави, прасета и пилета.
На всичко отгоре имах и важна научна работа. Рамоночон префасонираше кораба, Клеон монтираше витлата, Михрадарий работеше върху мрежата, но самият слънчев фрагмент си оставаше мое задължение. Небесният огън е уникална субстанция, съществуваща в тялото на слънцето. Той гори милион пъти по-силно от земния огън, разрушава и поглъща материята като своя земен еквивалент, но за разлика от обикновения огън, е вечен и неразрушим, както са всички неща в небето. Накратко, това е огън, който не се разсейва, след като изгори — идеалното оръжие срещу нашите земни врагове.
Природата на небесния огън е такава, че веднъж откъсне ли се от Хелиос фрагмент от него, този фрагмент ще оформи сфера и ще издържи толкова дълго, колкото и самото слънце. Естественото движение на небесния огън, както на всички други небесни вещества, е кръгово, в орбита около Земята, с постоянна скорост. Слънчевата мрежа трябваше да овладее това движение и да превърне фрагмента в малка планета, кръжаща около „Сълзата на Чандра“. На теория всичко това изглеждаше съвсем просто и лесно. Но ние познавахме поведението на небесния огън само в пределите на Хелиос. От мен се искаше да изчисля как ще се държи той в по-плътния въздух на долните сфери, в богатата на влага атмосфера над Земята и върху солидното тяло на самата Гея. Бях отметнал по-голямата част от тази работа през изминалите три години, но теориите винаги подлежат на корекция, особено когато от действията ни зависеха животът на моя екипаж и съдбата на проекта „Слънчев крадец“.
И все пак през тези три седмици не моята работа бе център на всичко в живота ми, а безопасността, в сърцето на която беше капитан Жълт заек. Всяка сутрин, щом се събудех в леглото си в моята пещера, аз вдигах нощните завеси и я виждах, седнала с кръстосани нозе на пода, будна, измита, намазана с благоухания и облечена с броня. Знаех, че спи на килима, защото тя самата ми го бе казала, но винаги изчакваше да заспя пръв, преди да си устрои гнезденце за през нощта, и се събуждаше преди мен, за да се приготви безшумно за ежедневните си задължения. След ставането ми тя пращаше роби да ме измият, облекат и да ми поднесат закуска, която по нейно нареждане първо пробваше някой от тях. После освобождаваше робите и излизаше на повърхността, за да огледа дали наоколо е чисто, преди да разреши и на мен.
По време на кратката разходка до моя кабинет тя държеше готовия за стрелба вакуумет в лявата ръка и оголен меч в дясната. Не позволяваше на никого да ни доближава освен на Езон или на войниците, на които тя имаше доверие. Горе на хълма ме оставяше в компанията на Езон, но продължаваше да кръжи из канцелариите като душещ плячка ягуар.