Липсата на риск в работата създаваше възможност за по-луксозна мебелировка. Стените му бяха украсени с фрески, посветени на две исторически събития, които всички елинизирани перси дълбоко почитат. Богато украсените фигури пресъздаваха края на Персийската война и момента, когато Ксеркс предава западната трета на Персия под управлението на Атина и Спарта. На това знаменателно събитие бе посветена само една от трите стени, другите отдаваха почит на завладяването на останалата част от Персия от войските на Александър и пленяването на император Дарий. Последната сцена бе изваяна върху лунна скала и оцветена с ярки, прозрачни бои, които придаваха свръхестествено сияние на великия триумф.
Един от асистентите на Михрадарий ни посрещна, докато слизахме, и ни отведе при него. Моят гениален заместник бе надвесен над страници с формули за натиск и баланс при работа с хермески и афродитски вещества, толкова сложни, че щяха да са ми нужни дни, за да вникна в тях.
Той вдигна глава, докато се приближавахме.
— Аякс? — Погледът му се премести към капитан Жълт заек. — Не е ли опасно командирът да излиза навън?
— Опасно е — потвърди тя. — Но е необходимо.
— Рамоночон има проблеми с конструираната от теб мрежа — рекох.
Той присви очи и в тях блеснаха пламъчета.
— Какви проблеми?
Обрисувах му демонстрацията на Рамоночон.
Михрадарий се намръщи и погледът му се замъгли, както ставаше, когато потъваше дълбоко в мисли. Чаках търпеливо.
— Конструкцията на мрежата е безупречна — заяви той накрая. — Рамоночон трябва да е допуснал грешка.
— Един от вас греши — съгласих се. — Но как да избирам между най-опитния динамик и най-надарения уранолог в цяла Симахия?
— Да, наистина имаш сериозен проблем — съгласи се той мрачно.
— Бихме могли двамата да прегледаме твоите изчисления.
— Командире, без да те обиждам, познанията ти по уранология са твърде специализирани, за да се справиш с подобна задача. Знаеш достатъчно много за небесния огън и прекалено малко за твърдите небесни вещества.
— Имаш ли по-добра идея?
Михрадарий поглади замислено брада и втренчи поглед в мен. Долавях почти осезаемо как работи мозъкът му, преглеждайки всички възможности в търсене на тази, която ще ме задоволи. Миг по-късно той плесна с ръце и се ухили.
— Измислих. Ще подготвя демонстрация, като използвам „Сълзата на Чандра“.
— Няма да излагаш кораба ми на опасност!
— Не се безпокой, командире — рече той и вдигна утешаващо ръка. — Ще направя мрежа с една четвърт от размерите на Делта. Ако Рамоночон е прав, мрежа с подобна големина ще създаде известни проблеми на полета, но нищо, с което Клеон да не може да се справи. Но ако изчисленията ми са верни, не би трябвало да срещнем каквито и да било затруднения.
По онова време идеята ми се стори добра. В края на краищата, реших аз, един такъв експеримент ще докаже недвусмислено истината и ще сложи край на всички съмнения в мен и моя екипаж.
— Колко време ще ти е нужно, за да подготвиш демонстрацията?
Той затропа възбудено с пръсти.
— Три седмици, ако искаш да бъда внимателен.
— Пределно внимателен — рекох аз и напуснах пещерата.
Четири дена по-късно най-сетне се отървах за няколко часа от постоянната опека и присъствие на капитан Жълт заек, когато дойде време за ежемесечната среща на „Нови орфически мистерии“. Бях поканен да постъпя в тази група още преди двайсетина години, малко след като славата за първи път спря поглед върху мен и участието ми носеше спокойствие и увереност през тежките моменти в последвалия период. Сред тристате войници и учени на „Сълзата на Чандра“ имаше само осем новоорфици, между които освен мен бяха Езон и Клеон.
Жълт заек остана да ме чака отвън, докато ние осмината се спуснахме със запалени факли по боядисания в черно тунел с множество странични галерии, използвани от различните привърженици на мистериозни култове. В тази изящно издълбана изкуствена пещера не беше необходимо кой знае какво въображение, за да повярваш, че се намираш дълбоко в недрата на Гея, а не летиш на петстотин мили над нея.
Мистерията започва с това, че всеки от членовете си избира персонаж от легендата за Орфей. Този път аз носех маската на Хадес. Федра играеше Персефона. Езон имаше неблагодарната задача да претвори Цербер, а Клеон бе облякъл мантията на Орфей. Беше прекалено припрян и развълнуван за подобна роля, но можеше да свири на лира, което придаваше известна правдоподобност на иначе несръчното му изпълнение.