Постановката следва почти дословно мита за божествения музикант. Жената на Орфей, Евридика, умира и героят музикант отива при Хадес, за да я спаси. Неговата музика очарова Хадес и богът на мъртвите обещава да върне на Орфей жена му, ако изпълни едно условие. В нашата мистерия това условие и краят на историята са различни от официалната версия. Посвещаването в мистерията изисква от всекиго да се закълне, че никога няма да разкрие тази версия на историята. Това, че впоследствие пристъпих клетвата си, трябва да бъде взето предвид от моите съдници. Но ще стигна до този момент, когато му дойде времето.
След церемонията свалихме маските и тогите и седнахме в озарената от факли галерия, за да пийнем и да си побъбрим. Много важни политически решения в градовете на Симахията се вземат по време на подобни срещи, но на „Сълзата на Чандра“ ние сме малцинство и затова използваме тази възможност да се отпуснем в приятна компания.
Приел ролята на Орфей, Клеон имаше задължението да налива и разрежда виното, тъй като в пещерата на мистерията не се допускаха роби.
Двамата с Езон се настанихме на една кушетка, за да можем да поговорим.
— Искам да те попитам нещо за капитан Жълт заек — рекох.
Той сръбна от виното в купата и повдигна рамене.
— Какво те интересува?
— Защо един спартански офицер служи като телохранител? — подех, давайки най-сетне гласен израз на въпроса, който ме измъчваше от седмици. Не бях посмял да го задам в присъствието на капитан Жълт заек, защото се страхувах, че ще нараня чувствата й. Все още не знаех, че нищо не може да оскърби един истински спартанец.
Езон оглежда лицето ми в продължение на няколко минути. Имаше онзи израз на сериозна съсредоточеност, характерен за всеки потънал в дълбок размисъл спартански възпитаник. Веднъж го попитах на шега дали във военната школа имат курс по мръщене. В отговор той се поинтересува дали в Академията ни четат лекции по сарказъм.
— Запознах се с Жълт заек преди пет години на Олимпийските игри — обясни той. — Тя получи лавров венец по панкратион.
Едва не разлях виното си от изненада. Не бях голям привърженик на Олимпиадата. Постоянните натяквания на баща ми бяха, погубили и малкия интерес, който изпитвах към атлетиката. Но знаех какво е панкратион — бой с голи ръце, без правила. Участниците могат да използват всякакви стилове, техники и хватки, които познават. Смъртните случаи не бяха рядкост по време на състезания. Спомних си смътно вълнението около факта, че преди известно време състезанието — за първи път от векове насам — бе спечелено от жена. След като я бях видял да се бие, вече не се съмнявах, че победителката е капитан Жълт заек, но това не отговаряше на въпроса ми.
— Но защо трябваше да бъде назначена за мой телохранител?
— В заповедта да ти осигуря закрила се казваше, че мога да избера когото пожелая. Посочих най-добрия.
— Баща ми никога не би приел толкова унизително назначение.
Езон се загледа продължително в трепкащите пламъци.
— Аякс, името на баща ти е вписано в почетния списък на спартанците. Всички членове на генералния щаб са се обръщали към него за съвет. Той беше велик воин и даровит управник…
— Но? — подканих го аз, усещайки, че изречението не е завършено.
— Но той притежава само половината от спартанския дух. Капитан Жълт заек притежава целия.
— Не те разбирам.
— Съжалявам — рече той. — Но не мога да ти го обясня по-добре от това.
Клеон ми поднесе нова купа с вино, което изпих мълчаливо, докато чаках боговете да ми разяснят думите на Езон. Но този път нито едно божество не ми се притече на помощ.
— Благодаря ти, че поне опита — рекох на Езон.
Моят съкомандир ми се усмихна.
— Да имаш други въпроси?
— Да. Защо архонтите са ти предоставили подобна свобода на избора?
— Не зная — рече той. — Но от генералния щаб ми намекнаха, че архонтите смятат Прометеевия проект за жизненоважен за съдбата на Симахията.
— Това е безумие. „Слънчев крадец“ и „Човекотворец“ могат да подпомогнат в много аспекти войната, стига да бъдат завършени успешно, но има твърде много „ако“, а що се отнася до „Оракул“, този проект е чиста загуба на време.
Той кимна и отпи от виното.
— И аз чух същото, Аякс. Не съм твърдял, че го вярвам.