Жълт заек ме погледна за потвърждение. Кимнах, все още неспособен да промълвя нито дума.
— Оттогава — заговори отново Рамоночон — Поднебесното царство успя да завладее и да изгуби Индия и Северна Персия, спартанската армия плени и изгуби Тибет и Цин. Точно в този момент армиите на Симахията и Царството се сражават по границата на Цин. Войниците си разменят удари на същото място, където е стоял самият Александър преди девет столетия. Как всичко това служи на доброто?
Клио ми разреши и аз заговорих:
— Като ни подтикна да се разширим и да прибавим към нашите територии Африка и страната на руссоите, както и половината Атлантея — отвърнах. — Освен това войната принуди Делоската симахия да се превърне в силна и стабилна централизирана империя вместо групичка разпокъсани градове-държави.
— Заслужаваше ли си тази стабилност толкова кръвопролития? — попита предизвикателно Рамоночон.
— Как можеш да питаш такова нещо? — подскочих. — Спомни си историята на твоята собствена страна. Когато Александър за пръв път достига Индия, той открива множество воюващи царства, всеки раджа предвожда собствена армия и се опитва да завладее съседите си. Благодарение на Симахията сега Индия е обединена. Малцина твои сънародници загиват в днешните войни, сравнени с огромния брой по време на тогавашните несекващи междуособици.
Жълт заек използва този момент, за да се намеси.
— И много повече спартанци са загинали в битка с вашите бунтовници, отколкото Индия е загубила във войната с поднебесните.
Реших, че е настъпило време да променя насоката на разговора. Жълт заек може да е най-чистият спартанец на света, но съвсем естествено тя е откърмена с недоверие към Индия заради някогашните бунтове и днешните будистки пацифистки движения.
— Има ли нещо друго? — попитах.
— Да. Какво ще кажеш за покваряването на науката и философията? — попита Рамоночон.
Изчервих се от срам. Нима можех да отрека, че войната е виновна за това? Жълт заек също мълчеше, усещах, че златистите й очи очакват от мен отговор, но аз нямах такъв.
— Е? — настояваше Рамоночон.
— Не войната е виновна за това — рекох. — А Александър и Аристотел. Ако Александър бе успял да завладее приживе цялото Поднебесно царство и беше приключил войната още тогава, Академията нямаше да се превърне в това, което е била по времето на Платон.
Рамоночон поклати натъжено глава, изправи се и заобиколи застаналата зад него Жълт заек.
Той отвори вратата, но се спря и ме погледна, преди да излезе.
— Спомни си последните думи на Сократ от неговите „Извинения“ — посъветва ме той и си тръгна.
Потънах в мълчание, смутен от странния разговор. Жълт заек се покашля и попита:
— Какви са тези „Извинения“?
— Последният диалог с Платон, публикуван посмъртно. — Тя продължаваше да ме гледа заинтригувано и това ме изненада. — Предполагам, че не си чела Платон.
Тя поклати глава, но не бях изненадан — дори в Академията го четат малцина, какво остава за спартанците.
Почувствах внезапна вълна от умора, станах, отидох до кушетката и се излегнах, загледан в стоманените подпори, подсилващи гранитния таван на кабинета ми.
— „Извиненията“ са за скалъпен процес, в който Сократ бил обвинен, че е безнадеждно изостанал и неспособен да проумее съвременната философия, противниците му са от така нареченото „поколение на младите философи“, с други думи, учени. Описаният там процес едва ли може да бъде пример за правосъдие, заседателите си запушват ушите или тропат по пода всеки път, когато Сократ взима думата. Въпросите му остават без отговори, съдията не му позволява да призове свидетели и когато идва време да произнесат присъдата, която ще бъде смърт или изгнание, завързват очите на статуята на Дике. Накрая Сократ изпива отрова от бучиниш, предпочитайки да умре, вместо да живее в този свят на учени. Но всичко това не отговаря на истината. Сократ умира от старост, уважаван навсякъде из Атина. Цялата пиеса е всъщност една горчива полемика, Платон се гневи на Аристотел и учените, които превземат властта в Академията и му отнемат славата.
Тя кимна бавно.
— А последните думи на Сократ?