Засмях се и си взех една смокиня.
— Неговите истински последни думи са: „Дължа на Асклепий едно пиле“. Изглежда е забравил да направи жертвоприношение пред бога лечител. В „Извинения“ той казва: „Не мога да живея в свят, в който философите са забравили да се съмняват“.
Тя повдигна вежди.
— Странни думи…
— Сократ е смятал, че съмнението е съществено за философията. Платон пък твърдял, че абсолютната увереност на Аристотел в науката предава този идеал. Платон така и не е разбрал, че научният подход по принцип се основава на съмнението.
— Благодаря ти — кимна тя. — Разясненията ти бяха много полезни.
Отпих от виното.
— Ще ми се да знаех защо Рамоночон го спомена.
— Беше предупреждение — рече капитан Жълт заек.
— Ако е шпионин, защо ще ме предупреждава?
— Дори шпионите имат приятели — посочи тя и надзърна през вратата, за да се увери, че си е тръгнал.
Бих искал да мога да кажа, че не само чух, но и разбрах какво се опитва да ми каже Рамоночон. Но не беше така. Цялото ми внимание беше съсредоточено върху „Слънчев крадец“ и изпълнението на собствените ми задължения. Не моля прошка заради невежеството и надменността си, защото не я заслужавам.
Демонстрацията на Михрадарий се състоя след няколко Дена. Клеон ни изведе в една точка над центъра на Атлантическия океан и чрез благоразумен баланс между баласта и левитиращите сфери го задържа в неподвижно състояние. Както слънцето, така и луната се намираха от обратната страна на Земята, но планетите и неподвижните звезди бяха като съдници на нашата работа.
Моите персийски помощници бяха организирали голямо празненство в столовата, преди да бъде извършен опитът. Имаше печени прасета и овце. Пилета, задушени в лозови листа. Пресни плодове и варени зеленчуци изпълваха десетките подноси. На една маса бяха подредени сирена от всички краища на Симахията и хляб от пшеница, ръж и царевица. За да останат мислите ни ясни, робите поднасяха плодови сокове и съвсем малко вино.
Михрадарий бе облякъл официалната си тога и дори беше сресал косата си по атинска мода. Той се появи сред тълпа млади учени, на които благодари тържествено за помощта и съдействието. Никога не съм имал смелостта да празнувам преди някое изпитание, но на Михрадарий не му липсваше увереност.
Видях Клеон да обикаля край масите, следван от красива, мускулеста робиня, която носеше голям сребърен поднос. Щом видеше любим сладкиш или плод, той го вземаше и го поставяше върху подноса. След около четвърт час подобни упражнения подносът бе отрупан с ястия за трима души. Доволен, моят старши навигатор напусна столовата и отиде в кулата да се подготви за изпитанието.
Рамоночон почти не яде и не пи, за да бъде нащрек по време на представянето на Михрадарий.
Аз също хапнах съвсем малко, като се опитах да успокоя стомаха си с овче мляко и хляб. Тревогата от предстоящия опит и решенията, които трябваше да взема, в случай че той се провалеше, ми убиваха апетита.
След като се нахранихме, Михрадарий ни поведе към игралната площадка на десния борд, откъдето се виждаше като на длан браздата, в която бе монтирана вагонетката на мрежата. Бяха изминали две години, откакто динамиците на Рамоночон изкопаха браздата в тялото на „Сълзата на Чандра“. Използваха за целта вода и я шлифоваха с огън и въздух, докато стана толкова гладка, колкото може да е небесната материя в човешки ръце. След това положиха алуминиеви релси в канавки от лунен камък, а върху тях поставиха медната вагонетка с колела от сребровъздух. Оттогава тя си стои там с небесно търпение в очакване хората да я използват.
Михрадарий ни отведе при ръба на площадката, в непосредствена близост до вагонетката. Искрящи нишки от афродитска материя се протягаха от снабденото с колела кълбо до кутията, в която бе прототипната мрежа. Кутията на свой ред беше свързана чрез дебела тръба със специално конструирано вакуумно оръдие, самата мрежа бе прекарана през дулото на оръдието и прибрана във вътрешността му в очакване да бъде изстреляна.
Недалеч от десния борд на „Сълзата на Чандра“ един от младшите навигатори на Клеон кръжеше с лунна шейна — диск от сияещо лунно вещество с диаметър десет стъпки, чиито заоблени ръбове бяха нашарени с огнезлатните топки на прибрани в кухини витла, които се изтегляха навън с помощта на направляващи жици. На седалката зад пилота бе закрепена висока шест стъпки огнеупорна кутия, която съдържаше симулацията на слънчев фрагмент.