— Дълго ли ще останем тук? — попитах навигатора с надежда да се поразтъпча.
— Не, командире — отвърна тя. — Отлитаме веднага щом получим разрешение от диспечерската. Обикновено дори не спираме тук, но по неизвестни за мен причини мерките за сигурност напоследък са доста затегнати.
Жълт заек, Езон и аз премълчахме. Щом архонтите са решили, че не е необходимо да информират личните си куриери за бойното хвърчило, появило се в самото сърце на Симахията, не беше наша работа да го правим.
Пилотът на нашата шейна показа куриерския си жезъл на пристанищния офицер и ние получихме разрешение да продължим полета си над Средиземно море. Предупредиха ни обаче, че всяко отклонение от курса ще бъде тълкувано като нарушаване на въздушното пространство от вражески сили и ще го последва откриване на огън от морски или небесен съд.
Отново излетяхме, вдигнахме се на десет мили и се понесохме над Северна Африка, а под нас се замяркаха изостанали картагенски селца. След това прелетяхме над Сицилия, където трябваше да почакаме, докато небесният кораб „Рогът на Хатор10“ се скачва с пристана в Сиракуза.
Следвайки зададения маршрут, ние се отбихме в Спарта, където се присъединихме към ежедневния керван от куриерски шейни, разнасящи заповеди и сведения между Делос и военното сърце на Симахията.
О, Спарта, град на лакедемонците, на Езон и Жълт заек, на баща ми и предците ми по бащина линия, които се простират назад чак до праисторически времена, о, град на моята любима Хера, на законодателя Ликург, какво да кажа за теб? Че от всички градове на Симахията само ти отхвърляш външния блясък, че домовете ти са от обикновен камък, портите от крепка стомана и дори храмовете ти от безцветен мрамор. Само статуите на божествата притежават своя красота и в тях ти си вложил всичко. Как да опиша силата ти, как аз, който не бях допуснат до гръдта ти, да разкажа на други за твоя несломим дух?
Дано бъде достатъчно да заявя, че докато прелитахме над стените ти, към оживения купол на твоя небесен пристан, Езон и Жълт заек се преизпълниха с гордост и сякаш пораснаха от близостта на любимите си богове, а ние, които ги придружавахме, се смалихме като хора от каменната ера, застанали до люде от ерата на златото; че силата на тази божествена чистота проясни мислите ми и прогони от мен за пръв път, откакто бях стъпил в Атина, духа на съмнение, на който ни бяха учили в Академията.
Ще го сметна за висша милост, че не останахме достатъчно дълго, защото в противен случай щях да изгубя и последните остатъци от този дух.
Но след кратка проверка на документите в небесния пристан ни насочиха към върволица от дванайсет лунни шейни, готвещи се да напуснат Делос. За щастие оказа се, че очакват само нас, и конвоят потегли няколко минути по-късно.
Само десетина минути след Спарта на хоризонта нещо блесна и скоро се превърна в сребърен купол, покриващ целия остров Делос. Оръдия върху въртящи се платформи ни проследиха, докато се спуснахме на морското равнище и се шмугнахме под бронзовия похлупак, щръкнал като птичи клюн от южния край на острова — подсилен щит с площ от четвърт миля, защитаващ залива от въздушни атаки.
Продължихме да летим под тази егида и се насочихме право към полукръглото пристанище на Делос, където над стотина войници охраняваха архонтите. Двайсет от тях патрулираха покрай брега на групи от петима, останалите осемдесет бяха настанени в бронирани кабини, насочили къси, широки дула към водата. Керванът от лунни шейни спря под похлупака в очакване да получи разрешение за приземяване.
След краткото пътуване през половината свят стори ми се нелепо да чакам близо час на тясната шейна, за да бъда допуснат на сушата, но точно това се случи. Най-сетне ни дадоха знак да продължим. Нашият пилот насочи шейната към една от множеството ниши, издълбани в гранитните скали над пристанището. Роби я приковаха към земята, а стражите провериха внимателно документите ни. Те помолиха вежливо Езон и Жълт заек да предадат оръжията си, след което ни разрешиха да слезем.
10
Хатор — древноегипетска богиня на небесата, често изобразявана как издига слънцето на рогата си. — Б.ред.