Милтиад се намръщи и изпъчи напред брадичка. Той се обърна към Кройс.
— Безопасността е по-важна от научните ви графици.
— Не можете да го направите! — извика Егист.
Хладните сиви очи на военния командир на Делоската симахия се вторачиха в него.
— Не мога ли?
Егист наведе глава и се сви като повехнало цвете.
— Ще трябва да чакаме девет години за следващия благоприятен ден.
— Или да атакуваме в неблагоприятен — възрази с леден глас архонтът. — Ако бяхте прекарали времето си в изучаване на минали битки вместо в зяпане на кози черва, щяхте да знаете, че има също толкова сражения, спечелени въпреки лошите предзнаменования, колкото и когато те са били „благоприятни“. Благосклонността на боговете не се печели толкова лесно и нито един смъртен досега не е успял да отмъкне от тях познанието за бъдещето.
Егист поклати глава по-скоро натъжено, отколкото ядосано и потърси подкрепа в Кройс, преди да отговори на Милтиад.
— Архонте, тези древни прогнози са били примитивни, псевдонаучни предсказания. Проектът „Гадател“ е строго научно изследване на бъдещето. Той е безброй пъти по-точен от брътвежите на побърканите старици.
Стиснах зъби, питайки се кога ли Аполон ще отмъсти на този богохулник за оскърбленията към неговия оракул.
— Аз предлагам да чакат — заяви архонтът на Спарта.
— А аз — да потеглят — отвърна атинският архонт.
Милтиад и Кройс се гледаха продължително време. Неизбежното се беше случило, също както с Езон и мен или с другите двойки командири в Симахията. Двамата архонти бяха на противоположни мнения и един от тях трябваше да отстъпи.
Най-сетне Кройс бръкна под полите на тогата си и измъкна свитък, запечатан с железния печат на Спарта, а от малката кожена кесия на кръста си извади две кокалени зарчета и ги постави на креслото на Милтиад. Спартанският архонт ги разглежда в продължение на няколко секунди, събра ги с бързо движение на огромната си ръка и ги пъхна под ризницата.
После се изправи и ни огледа.
— Ще направите всичко възможно да се придържате към дадения ви график и да наваксате закъснението. Кунати, военните ще засадят пакетите на два пъти по-кратко разстояние до границата. Аякс, Езон, ще имате десет допълнителни дни за пътуването до слънцето и обратно. Надявам се, че това ще бъде достатъчно, за да решите проблемите си с безопасността.
Не беше много, но му благодарих.
— Обявявам край на заседанието — рече Кройс. Той стана и си тръгна, следван от ято чиновници. Командирите на „Човекотворец“ и „Гадател“ също напуснаха двора, но Милтиад даде знак на мен и Езон да останем. Кимна и на Жълт заек.
Той подаде ръка на Езон.
— Съжалявам, но само такава отсрочка можех да ви дам.
Езон отвърна на поздрава, сетне положи длан на сърцето си и погледна Милтиад право в очите. По правило всеки випускник на спартанската военна школа може да пита командира си за неговото решение, така че мъдростта да се предава от висшите към нисшите чинове.
— Господарю, защо не ни позволите да разрешим на спокойствие проблемите със „Слънчев крадец“? Това едва ли има нещо общо с глупостите на Егист.
Милтиад счупи печата на свитъка, който Кройс му бе дал, и го предаде на Езон. Моят съкомандир го прочете бавно, после още веднъж.
— Не знаех, че войната върви толкова зле.
Архонтът кимна.
— Поднебесните отбелязаха пробив в миниатюризацията. — Той се обърна към мен. — Оръжието, използвано срещу теб от убиеца, е преносимо миниатюрно чи-копие, способно да нарушава равновесието на телесните настроения по същия начин, по който големите чи-копия разстройват въздушните и водни потоци.
Замислих се върху тази важна информация. Какво общо можеха да имат въздушните и водните течения с настроението? Опитах се да я напасна сред всички останали неразбираеми парчета от поднебесната наука, за които бях чел през годините, но така и не се получаваше цялостна картина. Въздъхнах ядосано, а духът на Академията въздъхна заедно с мен.
Милтиад взе свитъка и го нави.
— Поднебесните въоръжават своите командоси с тези оръжия и ги пращат да убиват нашите командири, учени и управници. През последните три месеца изгубихме управителите на осем североатлантейски градове-държави, коронясаната принцеса на олмеките, генерал Тидеус, командващ армията ни в Тибет и шестима от най-добрите ни учени. Ако това продължава, скоро ще останем без военачалници и управители и Поднебесното царство ще ни завладее без усилие. Двамата с Кройс смятаме, че само един светкавичен, решителен и мащабен удар от наша страна може да прекърши гръбнака на тяхната нова стратегия. Проект „Слънчев крадец“ е единствената ни надежда. Ако унищожите Хангксу, тогава не ние, а те ще се лишат от командване, и нашата армия, подсилена от псевдовойниците от проект „Човекотворец“, най-сетне ще съумее да сложи край на войната. — В очите му блеснаха пламъчета. — Но трябва да действаме бързо, преди да сме изгубили твърде много незаменими хора. Кройс извади онези зарове, за да ми напомни, че е дошло време да поемаме големи рискове, ако искаме да оцелеем.