Клеон потърка нетърпеливо ръце, пръстите му потръпваха като на музикант преди изпълнение. Той дръпна една след друга двайсетте къси ръчки на покрива. Чух мъчително стържене от вътрешността на кораба, което ми подсказа, че баластните сфери, висящи под корпуса, сега се прибираха вътре. Малко след това долових и бълбукането на изтичащата от резервоарите баластна вода. Освободен от теглото на водния резерв, „Сълзата на Чандра“ започна бавно да се издига в небето.
Клеон се наведе напред и дръпна другите двайсет ръчки на пода. Мощно свистене като от западен вятър обгърна кораба и прозорците се озариха от ярко сияние, докато двайсетте огнезлатни топки се показаха на пилони от нишите в борда, където бяха държани. Изведнъж нещо дръпна рязко кораба нагоре и ние започнахме да се издигаме по-бързо, макар все още не със скоростта на извисяващ се орел.
Известно време Клеон се поклащаше бездейно на седалката, нашепвайки си Питагоровите рими за полет.
— Сега — обяви той. — Пригответе се за ускорение!
Тръбата отново превърна гласа му в тътен над кораба.
Линия златисти пръчки като копия на фаланга се показа от кърмата. „Сълзата на Чандра“ се наклони едва забележимо напред и въздухът около кърмата се разреди и проясни. Пронизителен вой под корпуса ми подсказа, че огънят изгаря водата във въздуха.
Клеон натисна четирите дръжки вляво и нова редица от бляскави остриета се присъедини към първата. Бяхме притиснати върху облегалките, докато корабът се издигаше все по-бързо в небето. Силата на обратната тяга издърпа душата ми напълно в тялото и аз изгубих всякаква връзка с боговете.
— Вторични витла разгърнати!
Клеон запя хвалебствен химн към Питагор и премести четирите дълги ръчки пред себе си. Този път от кърмата се подадоха мачти с дължина четвърт миля. Огнезлатните тръби сияеха по-ярко от кораба, по-ярко дори от слънцето. Небето се изпълни с жълтеникавомедни отблясъци, картина величествена и завладяваща. Воят прерасна в едва поносим писък.
— Първични витла разгърнати!
Въздухът стана прозрачен като самите кристални сфери и когато корабът повдигна още малко нос, видях небесата да се разтварят пред мен в цялата си прелест, планети, танцуващи под вечния припев, зададен от Първичния двигател при сътворението на света. Отправих хвалебствия към Уран, праотеца на боговете, и към Зевс, господаря на небесата.
Естествената скорост на „Сълзата на Чандра“ се усилваше стократно заради разреждането на въздуха от ареските витла и ние се отдалечавахме от Земята, следвайки стръмна спирала.
— Най-сетне — чух Езон да шепне. Някой сякаш изсмука въздуха от дробовете ми и натискът върху облегалката се усили. Денят и нощта започнаха да се сменят на всеки пет минути, докато се въртяхме в стремителна орбита към луната.
Летяхме така два напрегнати часа, сетне пред нас се появи светлина, която се превърна бързо в прозрачна стена, изпълваща небосвода — наближавахме непробиваемата сфера, която задържаше Луната на мястото й.
— Прибирам витлата на десния борд — съобщи Клеон и дръпна по две ръчки от всяка група.
Дясната страна на кораба поизгуби от сиянието си и въздухът край борда се замъгли от внезапно възстановената плътност. Наклонихме се рязко, преминавайки на паралелен курс с екватора на сферата, която задържаше Луната. На не повече от хиляда мили над нас виждах на орбита самата Селена.
— Приготви се за сближаване — обяви Клеон. Той прибра първичните и вторични витла от двете страни и разположи третичните ротори на кърмата. Гмурнахме се във внезапно сгъстения въздух и изгубихме набраната скорост. Само след броени секунди забавихме до едва пет пъти по-голяма скорост от естественото движение на луната.
Поех въздух с пълни гърди, щастлив, че най-сетне мога да напълня дробовете си.
— Хермес, господарю на вестоносците, опази ни от тази скорост — замолих се аз. После се понадигнах и подвикнах на навигатора: — Клеоне, екипажът няма да понесе дълго такова натоварване.
Клеон се засмя.
— Зная, командире. Тъкмо затова планирах само по четири часа ежедневен полет. Два етапа от по два часа.
— Добра работа — кимнах.
— Мисля, че бих могъл да се справя и по-добре.
Преди да обясни какво по-точно имаше предвид, пред нас се появи петнистата сребърна сфера на луната.