— Готови за спиране! — извика Клеон и прибра третичните витла, след което насочи носа към широката само пет мили пролука между Луната и кристалната сфера, която я задържаше с непознатата сила на нейното естествено движение. Клеон остави „Сълзата на Чандра“ да легне на орбита непосредствено зад небесното тяло, от чиято материя бе издялан.
— Добра работа, Клеоне — повторих аз, разкопчах колана и протегнах схванатите си мускули.
— Благодаря, командире — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя, за да намаля действителното летателно време.
— Разчитам на теб — рекох.
Езон и Жълт заек се освободиха от ремъците и тримата оставихме Клеон да подрънква на лирата, докато проверяваше изчисленията си.
Запалиха сигналните светлини на кораба и откъм Луната се доближиха шейни, натоварени с припаси, както ни беше обещал Кройс. Часовоите в подножието на навигационната кула ни съобщиха, че Анаксамандър се е отправил към хангара заедно с дузина войници, за да провери товарите. Езон също тръгна нататък.
Жълт заек настоя да не доближавам шейните и сандъците, докато не приключи проверката. Искаше да се приберем в моята пещера, но някое от божествата, вероятно самата Селена, ме подтикна да ида до ръба на кораба и да надзърна към изпъстрената с кратери лунна повърхност.
Когато двамата с Жълт заек застанахме при перилата на десния борд, аз зърнах бронзово сияние на повърхността под нас. Макар да не различавах добре подробностите, знаех, че това трябва да е високата двеста стъпки статуя на Артемида, вдигната точно на мястото, където Кройс и Милтиад се бяха прилунили в годината на моето раждане.
Божествена сила докосна мислите ми и изтръгна полузабравен спомен: майка ми ми разказва как на първото пълнолуние след раждането ми ме отнесла в двора на Храма на Ищар и ме вдигнала към Луната: тя погледнала нагоре и помолила нощната перла да дари сина й с хубав живот. Винаги говореше с едва прикрито обожание за това украшение на нощното небе.
Сега, когато гледах надолу, виждах не скъпоценен камък, а изпъстрена с дупки пемза. Толкова много шейни и кораби бяха издълбани от нея, че недокоснатата от човешка ръка Селена от дните след моето раждане бе заприличала на прекарала едра шарка старица. Исках да отместя поглед, но богинята не ми позволяваше, докато Жълт заек не ме потупа по рамото.
— Аякс, какво гледаш?
Божеството се отдръпна и върна контрола върху мислите ми.
— Жертва на войната.
— Има много такива — рече замислено тя.
— Зная, но тази няма да можем да заменим. Чудя се дали няма да изровим всички планети, преди да настъпи краят…
— Не и ако архонтите са прави — рече тя. — Ако „Слънчев крадец“ спечели войната, нуждата от нови небесни кораби ще изчезне. Решението е в твоите ръце.
— Благодаря, капитане — отвърнах благодарен, задето ми беше припомнила, че имам силата да променя нещата.
Доставката и проверката на товара отне пет часа, след което се шмугнахме през отвора в кристалната сфера и се озовахме в отвъдлунното небесно пространство. Многоброен ескорт от кораби и шейни ни изпрати от луната, залпове от сигнали ракети озариха околностите, докато се отдалечавахме от първата сфера, носейки се към сърцевината на Първичния двигател.
Докато летяхме, слънцето се скри зад Земята, оформяйки конус от тъмнина, в който се намирахме и ние. Външните планети засияха по-ярко, озарени от звездна светлина. Различавах добре кървавочервения Арес и пурпурния Зевс, успях да видя и морскозелената Афродита далеч отвъд десния борд. Но нашата следваща цел, оранжевокафявият Хермес, оставаше скрит зад сянката на Земята.
На следващия ден Езон дойде да ме посети в кабинета и двамата закусихме агнешко с къри, докато обсъждахме въпросите, свързани с предстоящия полет.
Още с влизането той ми подаде един свитък.
— Докладът на Анаксамандър. Претърсил е кораба от носа до кърмата, но не е открил никакви улики за наличието на друг шпионин.
Никой от двама ни не знаеше, че Анаксамандър въобще не се е занимавал с това. Тук ще отворя скоба, за да поискам снизхождение за Езон. Моят съкомандир няма високо мнение за нашия началник на охраната като човек и офицер. Но Анаксамандър винаги бе изпълнявал безпрекословно заповедите. Вярно е, че нерядко действията му бяха лишени от здрав разум, но никога не беше проявявал открито неподчинение. Ето защо, макар сега Езон да се вини за последствията, искам да заявя, че нямаше как да знае докъде ще го отведе сляпото му доверие в Анаксамандър.