— Да, докторе — кимна робът и хукна към тунела със склада. Върна се след минута с голяма кожена торба, импрегнирана с восък.
— Пуснете ме! — крещеше Клеон в стоманената хватка на Жълт заек. — Трябва да приключа с изчисленията.
Еврип приближи торбата към носа му и го накара да вдъхне от парите.
Клеон поемаше тежкия въздух на резки, насечени вдишвания. Още след първите няколко движения погледът му се замъгли и той увисна в ръцете на Жълт заек.
— Капитане, ако обичате, поставете го на кушетката за прегледи — рече Еврип и посочи дървения нар в ъгъла.
Жълт заек изпълни молбата, после се върна при мен.
— Какво е станало с него? Никога не бях чувала за нервно разстройство от чист въздух.
— Но е така — обясних. — Чистият въздух толкова прояснява мислите му, че вече може да се съсредоточава само върху един проблем. Всяка идея се превръща в мания — като тази да променя курса до постигане на пълно съвършенство. Но…
— Но какво?
Поех дълбоко въздух, за да проясня мислите си.
— Но това е изключително рядко състояние, а и Гилдията на навигаторите проверява членовете си за податливост към него, преди да ги праща на корабите. Клеон вероятно е бил преглеждан няколко пъти и е издържал успешно тестовете.
Еврип се върна от стаята за прегледи.
— Ще се оправи след няколко часа сън и солидна доза Сангвинично настроение.
— Ще може ли да изпълнява задълженията си? — попитах. Без брилянтното пилотиране на Клеон шансовете за успешна мисия на „Слънчев крадец“ силно намаляваха. Никой от заместниците му не би могъл да управлява огромната машина в близост до слънцето.
— Би трябвало — рече Еврип, — но му оставих торбата с тежък въздух за всеки случай. Освен това някой трябва да го наблюдава през цялото време.
— Бедният Клеон. Когато гилдията узнае, никога повече няма да му позволят да управлява небесни кораби.
Жълт заек гледаше замислено към кушетката.
— Какво ти е на ума? — попитах.
— Че на кораба прекалено много неща взеха да се объркват.
— Какво искаш да кажеш?
— Питам се дали поднебесното оръжие, което предизвика болестта ти, не би могло да бъде причината и за състоянието на твоя навигатор.
— Ако е така — рекох, внезапно вдъхновен, — някой съвсем скоро го е използвал срещу Клеон. Който и да е бил, той е истинският шпионин.
Жълт заек кимна бавно.
— Как да разберем дали причината може да е в оръжието? — попита тя.
— Като попитаме — отвърнах и сърцето ми запърха. Капитан Жълт заек, моята чистокръвна спартанка, щеше да ми помогне да заловим шпионина. — Ела с мен в затвора.
Поднебесният доктор се казваше Ци Лян Ксу. Държаха го в постоянно озарената от лунна светлина килия, откакто ми беше спасил живота. Даваха му вода и храна, но никой не разговаряше с него.
Когато влязохме, той ме изгледа с тъжните си подпухнали очи, насълзени и раздразнени от постоянната светлина. Възрастното му лице бе насечено от бръчки на тревога и болка, приличаше на нещастниците, пратени да изкупват вината си в царството на Хадес.
— Какво ви води при мен, жалкия затворник? — попита той на бавния си гръцки.
— Имам няколко въпроса към многоуважавания доктор — отвърнах на хънански. Очите му се разшириха от изненада, но той побърза да ги присвие заради блясъка.
Капитан Жълт заек ме потупа по рамото и ме повика в другия край на килията.
— Не ми каза, че говориш езика на поднебесните — прошепна тя на ксерокски.
— В Академията го учим — обясних. — Но само тези от нас, които се опитват да вникнат в тайните на вражеската наука.
— Смятах, че Академията няма кой знае какъв напредък в тази насока.
— Така е — съгласих се. — Но се опитваме. Няма атинянин, който да признае, че не го бива да възприема новите познания.
Върнах се при доктор Ци.
— И какво иска господарят от окаяния затворник? — отговори той на същия език.
Облегнах се на стената на пещерата и се почесах по брадата. Погледът на лечителя се премести с копнеж върху сянката, която хвърляше тялото ми. Питах се от колко време е тук, напълно лишен от успокояващия мрак.
— Тази болест, от която ме излекува — заговорих. — Дали оръжието, което я предизвика, може да доведе до нервно разстройство от недостиг на пневма?
— Това пък какво означава? — повдигна учудено вежди той. — Как е възможно някой да се разболее от чист въздух?