Выбрать главу

Описах му състоянието на Клеон.

— Няма такава болест — заяви той с увереността на опитен преподавател. — Вашите примитивни доктори са глупаци, щом смятат, че може да съществува.

— А ти какво обяснение би дал?

— Вашият пилот е обезумял, бил е прокълнат от дух.

— Абсурд. Клеон е твърдо вярващ питагореец, духовете не могат да му причинят зло. Не става въпрос за божествена намеса, а за човешко действие.

— Щом многоуважаваният господар смята така… — отвърна доктор Ци и остави изречението незавършено.

Реших, че само си губя времето, и се обърнах, за да си вървя. Но Атина ме спря и ме накара да погледна моя пленник, който продължаваше да гледа отчаяно в сянката ми. Тя ми прошепна, че мога да науча много неща от този човек, дори да не знае нищо за болестта на Клеон.

— На борда има шпионин — заговорих. — Какво знаеш за него?

— Какво би могъл да знае един безполезен затворник? Бях докаран тук, за да излекувам почитаемия господар, а за награда ме затвориха в клетка с постоянна светлина, без никаква възможност да поспя.

— Помогни ми да уловя шпионина и ще поставят завеси на стените.

— Как може един презрян затворник да ви помогне за такова нещо?

— Не зная. Но само така ще получиш жадувания сън.

Нека призная, че не се оправдавам, задето принуждавах един старец да престъпи честта си. Но дългът към моя другар стоеше по-високо.

Лекарят погледна към сянката, сетне към сияещата стена. Беше прекарал вече няколко седмици, обгърнат от постоянния сребрист блясък. Доктор Ци бе уморен, възрастен човечец, който никога нямаше да види родния дом, а аз му предлагах малко комфорт в изгнанието. Разтреперан, той склони глава.

И тогава заговори насечено, през плач:

— Чух, че този шпионин ще носи… — той произнесе една дума, която не разбирах.

— Какво означава тази дума?

— Приспособление за разговор на големи разстояния.

Знаехме, че поднебесните разполагат с подобни устройства, но както винаги, нямахме представа как изглеждат, нито как действат. Бях изненадан, че един обикновен доктор, пленен при набег през границата на Поднебесното царство, ще е в течение на толкова важна тайна.

— Това приспособление се състои от две части — продължи той. — Предавател и приемник. Приемникът е… сребърна кутийка с размери на човешка длан, от която се подават дванайсет златни игли. Иглите са подредени в колони, общо шест колони по две игли. Свързани са с яркочервени линии.

— А предавателното устройство?

Той се поколеба, после въздъхна и продължи:

— Предавателят е стъклен куб със страни по три стъпки. Има две колони, като приемника, но вместо златни игли там са поставени сребърни шипове и липсват червените линии. — Гласът му се промени, сякаш четеше скучна лекция. — Предавателят се разполага в чи-поток. После между шиповете се нанасят шест линии червеникав прах. Всяка линия или е плътна, или прекъсната и така се оформя хексаграма. Чи-потокът се влияе леко от хексаграмата. Приемник, който се намира в същия поток, ще улови тази промяна и изрисуваните му линии ще оформят същите прекъсвания като тези на предавателя.

Описанието на устройството беше достатъчно подробно, само дето не знаех нито как работи, нито какво е „чи-поток“.

— Откъде един обикновен лекар знае за тези неща? — попитах.

— Медицината е основата на науката — отвърна той със същия механичен глас, с който аз бих цитирал законите на Аристотел.

Бях срещал това изречение в няколко даоистки научни текста, но досега не знаех, че те наистина вярват в това. За нашата наука медицината е страничен клон на зоологията, изучаваща живота, и на антропологията, посветена на човека. Нито един академик не би повярвал, че толкова незначителен сектор на познанието може да бъде крайъгълен камък, върху който да се гради цялостният възглед за света.

— Стража! — извиках аз през вратата. Един от войниците дръпна тежкото стоманено резе.

— Командире?

— Нареди на робите да окачат нощни завеси в килията.

— Но, командире — рече той, — началникът на охраната иска затворниците да бъдат държани на светло, за да можем да ги виждаме.

— Това беше заповед — троснах се, но и двамата знаехме, че властта ми не се разпростира над затвора. — Ако настояваш, можеш да поискаш от командир Езон да я потвърди.