— Слушам, командире — кимна той, тъй като очевидно не желаеше да си навлече гнева на Езон. — Простете, командире. Щях да го изпълня веднага.
Докато се качвахме в тунела, разказах на моята телохранителка за устройството за комуникация.
— Ще ми помогнеш ли да го намеря? — попитах.
— Разбира се, командире.
— Благодаря ти.
— Мой дълг е — отвърна тя, но въпреки безличните думи нещо в тона й ме накара да мисля, че оценява благодарността ми.
— Къде на „Сълзата на Чандра“ може да се скрие стъклен прибор с размери три на три стъпки? — попитах я аз, уверен, че има по-голям опит от мен в залавянето на шпиони.
— Само на две места има достатъчно пространство, защита и налични скривалища за чупливо устройство с подобни размери. Складовата пещера и самозародната ферма.
Проверихме първо в склада, за да отложим колкото се може повече контакта си с миризмата във фермата. Огромните пещери имаха над дузина входове, разпръснати навсякъде из кораба. За щастие един от тях беше съвсем близо до затвора и не се наложи да вървим дълго.
Роби, тикащи левитиращи колички, ни поздравиха със смирено кимване, но не казаха нищо, докато крачехме надолу по ехтящия тунел към пещерата, която представляваше идеален квадрат (издялана беше така по заповед на Рамоночон).
Заслушах се в глъчката и шумотевицата на робите, които живееха и работеха тук, докато оглеждах безкрайните редове от сандъци, подредени върху стоманени стелажи. Стройни фаланги от припаси заобикаляха кръглия кладенец в средата на пещерата, който осигуряваше достъп до огромния резервоар на кораба.
Кловикс стоеше близо до входа и разговаряше с русокоса робиня, балансираща с невероятна лекота два огромни сандъка на раменете си. Когато ги приближихме, двамата ни видяха и млъкнаха.
— Какво мога да направя за вас, командире? — попита старейшината на робите с галски акцент, на който и най-скромната забележка звучеше като обида.
— Налага се да претърсим склада — отвърнах.
— Командире — рече той. — Тук долу имаме две хиляди сандъка. Повечето са заковани и ще бъдат отворени едва когато има нужда от тях. Да не искате да преустановим нормалната работа и да ги разковем заради вас?
— Изглежда няма друг начин.
— Желаете ли да ви придружа и да ви помогна в търсенето?
— Не, Кловикс, изпълнявай си задълженията.
— Ами… хъм… добре, командире.
— Той крие нещо — прошепна ми Жълт заек на ксерокски, докато навлизахме в пещерата.
Засмях се. Тя ме погледна изненадано.
— Разбира се, че крие нещо — рекох. — Кловикс е един от най-корумпираните роби в цялата Делоска симахия. Печели страшно много пари от контрабанда на дребни луксозни стоки, които внася нелегално и продава на подчинените ми.
— Защо не го спрете?
Усмихнах се на спартанската й склонност към справедливост и ред.
— Много отдавна научих, че е добре за дисциплината, ако позволяваш на подчинените някои дребни провинения. Това повишава духа.
— Не и в армията — възрази тя.
— Така беше в Академията — отвърнах. Спряхме при един висок пет стъпки сандък, на който беше изписано, че съдържа чували с брашно. Бърз преглед установи, че съдържанието отговаря на описа.
През следващите пет часа обиколихме целия склад, претърсвахме отворените сандъци и проверявахме печатите на затворените за опити за фалшифициране. Не открихме нищо освен едно малко чувалче с южноатлантейски семена от кока и кауфи, скрито под товар от сушени фурми. Без съмнение Кловикс продаваше семената, на моите подчинени заради стимулиращия им ефект.
Преустановихме претърсването, когато басовият глас на Панден, един от младшите навигатори на Клеон, обяви от високоговорителите да се приготвим за ускорение.
Робите начаса се завързаха за стените и пода, ние се присъединихме към тях и останахме така през следващите два часа, докато Панден ни тласкаше все по-близо до Хермес.
След като се освободихме от ремъците, двамата с Жълт заек се отправихме към предната част на пещерата и тунела, водещ към самозародната ферма. Минахме през голям каменен портал, старателно измит от прахоляка. Двама помощници ни загърнаха с чисти ленени чаршафи и ни накараха да натрием ръцете и лицата си с лепкаво, коагулиращо олио, което възпрепятстваше изпотяването — необходима предпазна мярка, тъй като дори само няколко капки пот, попаднали в самозародната смес, можеха да променят свински ембрион в гърчеща се маса от конски мухи.