— Аякс! — Твърдата като стомана длан на Жълт заек ме зашлеви през лицето, изтръгвайки ме от божественото видение, но не и от вакхическата лудост.
Замахнах към нея, опитвайки се да я разкъсам със страховитите си нокти, но тя вече не беше там. За частица от секундата се бе озовала зад гърба ми и когато понечих да се обърна, изви ръцете ми и ме събори по очи на пода. Изревах с гневния рев на разярена котка и се опитах да се освободя от нея, но тя беше по-тежка от Олимп и ме задържа така половин час, докато Дионис напусна окончателно ума ми и ми позволи отново да стана човек.
— Вече можеш да ме пуснеш, Жълт заек — рекох с пресъхнало гърло.
Тя ме освободи от желязната си хватка и аз се изправих.
— Благодаря, капитане — рекох.
— За мен е чест да служа като твой телохранител — отвърна тя. — Дали богът те дари с благословията на прозрението?
— Надявам се — рекох. — Не разбрах напълно видението, но Дионис със сигурност ми внуши, че трябва да се уповавам на твоята помощ.
Изведнъж главата ми се замая, коленете ми се подгънаха и щях да падна, ако Жълт заек не ме бе уловила. Подкрепяйки ме внимателно за лакътя, тя ме отведе при кушетката и ми помогна да се изтегна.
— Командире — чух я да казва някак сподавено. — И досега съм ти помагала, винаги когато си го искал.
— Но дали го правеше от цялото си сърце? — попитах, след като отпих глътка вода от кратунката до леглото. Не ми проясни мислите, но поне овлажни гърлото ми. Доста време бях ръмжал като леопард.
Жълт заек не отговори в продължение на няколко минути, докато лежах със затворени очи и усещах как пулсът ми постепенно се успокоява.
Едва тогава заговори:
— Не, Аякс, признавам, че не вложих сърце и душа в издирването на другия шпионин.
— На „другия“ шпионин?
— Все още смятам, че Рамоночон е агент на Поднебесното царство. Заболяването на небесния навигатор Клеон подсказа, че има и друг.
— Защо не вярваш, че шпионинът е само един? — попитах и съжалих за злобата, с която произнесох тези думи. — Защо продължаваш да упорстваш, че Рамоночон е виновен?
— Заради уликите срещу него.
— А ако за тези улики съществуват други обяснения?
— Да ги чуем тогава.
Ето я моята дилема. Не можех да й обясня защо смятам, че Рамоночон е невинен, а Дионис ми беше намекнал недвусмислено, че се нуждая от помощта й, за да докажа неговата невиновност.
И тогава от мъглата Дионисова заговори Атина. Богинята ми припомни, че има неща, които могат да убедят дори и твърдоглав спартанец като капитан Жълт заек.
Краката ми едва не се подгънаха, когато отново се изправих. Вдигнах бавно ръка и я положих върху сърцето си.
— Аз, Аякс от Атина, се кълна пред всемогъщия Зевс, че притежавам доказателство, което ще оневини Рамоночон по всички обвинения в шпиониране.
Жълт заек ме гледаше със смесица от уважение и загриженост.
— И защо не показа това доказателство на Езон?
— Като военен командир на този кораб Езон има задължения, които трябва да изпълни, независимо дали е съгласен с тях.
Жълт заек се наклони напред и в очите й блеснаха пламъчета.
— И какво тогава е престъплението на Рамоночон?
— Не мога да ти го разкрия — отвърнах, доволен, че схваща бързо. — Но ти се кълна, че по никакъв начин няма да възпрепятства успешния завършек на проекта „Слънчев крадец“. Кълна се пред Стикс, че дългът ми повелява да се опитам всячески да му помогна.
— Аякс от Атина — тя извади меча си и доближи върха му на сантиметри от лицето си. — Поставям се под твое подчинение и ще изпълнявам заповедите ти, стига да не излагат живота ти на опасност.
Пресегнах се и улових десницата, с която стискаше дръжката на меча.
— Жълт заек от Спарта, приемам да бъда твой командир.
Пуснах ръката й и тя прибра меча. Изведнъж силите ме напуснаха и аз рухнах в леглото. Жълт заек се върна при масата и изгаси свещите. В пещерата се възцари мрак и аз се унесох в сън. Тази нощ сънувах делфини и океански течения.