На следващата сутрин отскочих до болницата за една инжекция Весело настроение, с което да прогоня махмурлука си. Еврип забоде перото в ръката ми, но вместо да ме засипе с обичайните предупреждения за възможни странични ефекти, чух го да мърмори под нос проклятия на поднебесен диалект.
— Какво правиш, в името на Хермес? — попитах, след като главата ми се проясни.
Два реда жълти зъби разцепиха лицето му.
— Дадоха ми роля в предстоящата комедия. Играя поднебесен алхимик, възнамеряващ да изработи нов тип експлозив.
Повдигнах вежди.
— Някак си не мога да си те представя да участваш в комедия.
— Не виждам защо се изненадваш. На младини съм играл доста. Мисля, че тогава ти беше на две годинки и живееше с майка си в Тир. Армията на баща ти бе разположена на гарнизон на източния бряг по горното поречие на Мисисип. Теренът беше мочурлив и като полеви лекар имах доста неприятни случаи. Няма да повярваш какви болести се въдят из блатата.
— Беше почнал да ми разказваш за комедията — прекъснах го, преди да се е увлякъл в поредния безкраен разказ за военните кампании под командването на баща ми.
— Тъй де, службата беше скучна, баща ти разпореди да направят график за спортни занимания, но идва момент, когато и най-дисциплинираният войник се нуждае от малко духовна храна. И тъй, макар и неохотно, той ни разреши да изиграем една постановка.
— Комедия?
— Разбира се. Баща ти не харесваше тази идея, но знаеше, че е добре за бойния дух. Та първата ми роля беше на Сократ в Аристофановите „Облаци“.
— Моля те, не споменавай тази пиеса — рекох. Няма академик, комуто да се нравят подобни злословия.
— Прощавай, командире — замлъкна старецът. Понякога му беше трудно да преглътне мисълта, че ме познава от малък, а сега съм по-старши по чин от него.
— Очаквам с нетърпение да видя изпълнението ти — рекох, за да го умилостивя и бях възнаграден с благодарна усмивка. Докато излизах от пещерата, си дадох сметка, че бях произнесъл искрено последните думи. После осъзнах, че все още съм окрилен от случилото се между мен и Жълт заек. Предложението й да ми помогне за оневиняването на Рамоночон ми беше вдъхнало нови сили. Сега вече вярвах, че ще доведа до успешен край проекта „Слънчев крадец“ и ще изпълня плановете на архонтите за победно приключване на войната.
Под въздействие на тези мисли реших да потърся още съюзници. Повиках Жълт заек и се отправих към Михрадарий.
Открихме гениалния персиец на чертожната дъска в неговата лаборатория, загледан във фигурата на Александър, която сияеше от стената. Михрадарий тропаше толкова силно с перото върху изпълнения с формули пергамент, че листът беше посипан с перушина.
Покашлях се и той едва не подскочи от стола.
— Ах, ти ли си, командире? Стресна ме. Съжалявам, не успях да привърша с изчисленията за буксира, надявам се, че не ти трябват още сега?
— Не, Михрадарий — рекох. — Не съм дошъл по работа. Исках да разговаряме за Рамоночон.
Персиецът ми предложи стол и купа вино. Приех първото и отказах второто.
— Та какво за Рамоночон? — попита той.
Потропах замислено с пръсти върху масата, след което произнесох няколко думи, като го гледах внимателно.
— Той не е шпионин.
Михрадарий изкриви устни в кисела усмивка и се разсмя на пресекулки.
— Това е най-зле пазената тайна на кораба. — Той надзърна над рамото ми към Жълт заек и сниши глас. — Само военните се толкова тъпи, че да смятат Рамоночон за убиец.
Усетих, че козината на врата ми настръхва при тази обида към моята телохранителка, но сметнах, че сега не е време да споря с Михрадарий.
— Тогава кой според теб е шпионинът? — попитах.
— Според мен няма такъв — отвърна той и сръбна от виното. — Мисля, че поднебесните притежават устройство за наблюдение на големи разстояния. Подобен инструмент би им позволил както да преценяват подходящите моменти за атака срещу кораба, така и за покушения срещу теб.
— Не — обади се неочаквано Жълт заек.
Двамата с Михрадарий извърнахме очи към нея. Това лаконично и нетърпящо възражение „не“, непридружено от каквито и да било обяснения, беше в разрез с академичните ни маниери. Персиецът повдигна вежди към Жълт заек, сякаш за да попита тази недодялана спартанка защо прекъсва разговора на двама атиняни.