Колкото и да бе невероятно, корпусът на дракона висеше като забоден в пространството, удържан от мистериозната сила, която му позволяваше да лети в разрез със законите на физиката, но скоро тази сила изглежда се изчерпи и полуразкъсаният дракон полетя право надолу в разредения въздух, прекърши се в едно от витлата и се присъедини към децата си под формата на небесна пихтия.
След като се справи с врага, Клеон прибра сферите на десния борд и изтегли тези на противоположната страна. Корабът се залюля, сетне изравни полет. Клеон бързо прибра всички сфери и витла в тялото на „Сълзата на Чандра“, преди да сме се обърнали на другата страна.
Двамата с Жълт заек напуснахме спасителните околности на статуята и отнесохме Езон в болницата на Еврип през сребристото поле, покрито със стоманени късове, коприна, кръв и кости. Тунелът към болницата бе претъпкан от ранени войници, за които вече се грижеха лекари и роби. Двамата с Жълт заек си проправихме път през тълпата и достигнахме хирургичната галерия.
— Еврипе! — извиках аз.
Докторът веднага се появи откъм операционната.
— Погрижи се за Езон! — наредих.
— Незабавно, командире.
Старият римски доктор нареди да отнесат Езон в кабинета, където се зае мрачно за работа. Беше участвал в твърде много битки, за да си губи времето в приказки.
Той положи тялото на командира върху мраморен блок, покрит с дебел вълнен плат. Първо му инжектира едно перо, пълно със Сангвинично настроение, и почака, докато дишането му се регулира. След това от чекмеджето отстрани на мраморния блок извади два гумени маркуча, завършващи с огнезлатни връхчета, размота импровизираните превръзки, които бяхме поставили с Жълт заек на гърдите на Езон, и обгори раните с бързи докосвания на иглите, а във въздуха се вдигна дим с мирис на изгоряла плът.
Еврип прикри големите рани със самозародна човешка кожа и ги поля със Сангвиничен разтвор, за да ускори процеса на заздравяване.
Едва тогава махна превръзката от главата и огледа отворите в черепа на Езон.
— Как е той? — попитах, неспособен повече да издържам на неговото мълчание.
— Не изглежда никак добре. Моля те, върви си, за да мога да работя.
Двамата с Жълт заек излязохме на повърхността. Докато преминавахме покрай другите отделения, всички ранени войници задаваха един и същи въпрос: „Как е командирът?“.
— Жив е — отвърнах, молейки се да остане така.
Когато най-сетне се озовахме горе, динамиците и инженерите вече бяха успели да изкарат тежките кранове и булдозерите от хангарите, разчистваха отломките и запълваха пукнатините на сградите. Амфитеатърът беше напълно разрушен, но и без това едва ли скоро щяхме да сме в настроение, за да играем.
Две мисли не ми даваха покой. Дали Езон щеше да оцелее и как едно толкова голямо бойно хвърчило се бе добрало дотук през охраняваните от патрули сфери на Селена и Хермес. Но нямах много време да разсъждавам върху тези въпроси, защото непрестанно прииждаха вестоносци. Какво да бъде ремонтирано най-напред? Батареите и витлата. Как да постъпим с труповете? Поставете ги в хладилната пещера, ще организираме погребален обред, след като узнаем точния брой на убитите. И така нататък, и така нататък.
Анаксамандър и Клеон ме откриха при статуята на Аристотел, където оглеждах пораженията на хълма. Върху бронята на началника на охраната имаше два разреза на местата, където го бяха уцелили със звезди. Шлемът му беше изчезнал, мечът — строшен на две. Тогата на Клеон беше разкъсана, а по раменете и гърдите му зееха рани.
Той се втурна към мен, кършейки ръце.
— Аякс, кълна се, това беше единственият начин да защитя кораба. Съжалявам за онези войници. Не мисля, че пак съм бил завладян от лудостта. Друга възможност, нямаше.
— И добре се справи, Клеоне — успокоих го аз. — Ти спаси „Сълзата на Чандра“, а това е най-важното.
— Благодаря ти, Аякс.
Обърнах се към Анаксамандър.
— Докладвайте за щетите, началнико на охраната.
— Избит е половината от личния състав на войниците. От останалите повечето са ранени. Седем учени и двайсет роби са паднали зад борда.
— А повредите по Кораба?
Анаксамандър надзърна в един списък.
— Батареята на десния борд е напълно унищожена. Ще се наложи да пренесем оръдия от други площадки, за да компенсираме. Изгубихме четвърт от първичните витла…