Вежливо покашляне прекъсна съзерцанието ми. Млад етиопец с едва набола брада, облечен с поръбена в черно туника и с професионално-загриженото изражение на флотски доктор, стоеше до мен, стиснал чанта с инструменти.
— Не съм пострадал сериозно, докторе. Погрижете се за моряците — рекох, макар да знаех добре какъв ще бъде неговият отговор.
— Позволете аз да преценя това — отвърна младият мъж със спокойствие, натрупано през годините на професионална кариера. Лекарите винаги казват тези думи и с този глас, също както неизменно пренебрегват чужди заповеди, тъй като Клетвата на Хипократ има далеч по-голяма тежест от военната дисциплина.
— Няма сериозни поражения — обяви той, след като ми прегледа гърлото, потърка с тънка метална сонда раната на бузата и опипа крайниците ми за счупвания. — Само драскотини и пресъхнало гърло.
Той извади от чантата кафяво стъклено шишенце с египетския йероглиф за кръв и чисто гъше перо, напълни перото с червеникава течност от шишенцето и го забоде в ръката ми.
— Най-обикновена инжекция с Жизнерадостно настроение, за да ускори оздравителния процес — обясни, сякаш не го знаех. — Освен това се нуждаете от почивка. — Като че ли не си бях почивал цял месец.
Докторът се обърна да си върви и размени енергични поздрави с млада жена в броня, която току-що бе прекосила трапа от „Лисандер“. Нямаше да й обърна внимание, в края на краищата от бойния кораб непрестанно прииждаха хора, за да помагат на ранените. Но униформата й не беше флотска. Гърдите й бяха обгърнати в дебела стоманена ризница, имаше хоплитски меч и бронзов офицерски вакуумет с шейсетсантиметрово дуло. Ала това, което привлече вниманието ми, беше шлемът с пера от конски косми и желязната значка на ръкава, каквито носеха само випускниците на спартанската военна школа. Какво ли търсеше на един флотски кораб?
Тя стъпи на борда на финикийския параход и се отправи забързано към мен. Кожата й притежаваше бронзов загар като на туземците от Северна Атлантея, а дългата й, усукана на плитка коса, острите черти и жилестото, атлетично тяло ми подсказа, че е от градовете-държави на ксероките. Но очите й бяха в цвят, какъвто не бях виждал досега, златисти като Хелиос, с блясък, който в началото взех за хладен, сякаш вратите към душата й бяха двама стражи от замръзнал пламък.
— Командир Аякс? — попита тя с глас, в който идеално се съчетаваха ксерокски диалект и елинска дикция.
Кимнах, неспособен да откъсна поглед от тези студени златисти очи.
— Трябва да дойдете с мен — обяви тя с тон на съдия, произнасящ присъда.
— Какво?
Тя развърза малката кожена кесия на колана си и ми подаде папирусен свитък. В началото различих само няколко реда отпечатан на машина текст, два подписа и печата на Делоската симахия — два сключени кръга, в левия — атински бухал, в десния — паунът на Хера.
В писмото се казваше:
„Книжникът Аякс от Атина, научен командир на небесния кораб «Сълзата на Чандра», трябва да приеме капитан Жълт заек от Спарта за свой телохранител и да се подчинява на всички заповеди, които по нейна преценка засягат опазването на неговия живот.
Прочетох писмото три пъти, опитвайки се да схвана смисъла. Идеята, че един спартански капитан ще приеме незначителна задача като тази да бъде нечий телохранител, ми се струваше най-малкото нелепа. Ако архонтите бяха възложили подобно поръчение на баща ми, той щеше да кипне от гняв, но Жълт заек го приемаше стоически. И защо след три години изведнъж ми беше нужен телохранител? Дали архонтите по някакъв начин не бяха научили за бойното хвърчило? Не, невъзможно!
— Какво значи това? — попитах. — Какво се е случило?
— Получих заповеди без обяснения. Повикаха ме, дойдох.
— Знаете ли как хвърчилото е стигнало дотук?
— Не.
— Известно ли ви защо е бил нападнат търговският кораб?
— Целта е била да ви убият — отвърна тя. — А сега, ако обичате, последвайте ме на „Лисандер“, за да мога да предотвратя следващ опит.
— Да ме убият? — повторих смаяно. — От всички военни обекти в Средиземноморието защо им е на поднебесните да пращат бойно хвърчило, което да убие мен?
— Не зная — рече жената. — Но ми съобщиха, че ще бъдат направени опити за покушение срещу вас. Командир Аякс, настоявам да дойдете с мен.