— Михрадарий може — досетих се аз. Но в далечната музика чух и скръбни акорди. — Не, по-добре да я изпълня сам.
— Да, Аякс — рече Жълт заек.
Почаках Хелиос да се отдалечи дотолкова в небето, че дневната светлина да намалее до степен на горещ летен ден. Едва тогава смъкнах качулката и очилата и отново видях света без посредничеството на опушеното стъкло. Облякох пурпурните си жречески одежди и се отправих към портите, за да изпълня най-мъчителната церемония, в която някога бях участвал.
Напоих вълнения къс с вода и изстъргах боята от очите на богинята, докато отдолу се показа бял мрамор. С всяка ослепяла по този начин статуя усещах как близостта на Атина се отдръпва както от двора, така и от кораба. Но за мое голямо облекчение все още чувствах благословената богиня в сърцето си. В края на церемонията изгорих вълненото парче в огъня, запален от маслинови клонки. Едва когато въглените изгаснаха напълно, аз позволих на робите да изровят статуите от земята и да ги отнесат долу в склада, където щяха да бъдат опаковани и прибрани в сандъци до завръщането ни на Земята и до тяхното окончателно погребване.
Малко след това при мен дойдоха инженери, за да ми съобщят, че кабинетът ми е заплашен от срутване и повечето документи в библиотеката са изпопадали през борда. Обвиних съдбата, задето единствената запазена постройка на хълма беше кабинетът на Езон, в който сега се бе настанил Анаксамандър. Наредих на робите да пренесат всички свитъци от моя кабинет в пещерата и пратих вестоносец до началника на охраната, за да го осведомя, че отсега нататък ще работя долу.
Двамата с Жълт заек се прибрахме в моя дом, който също бе понесъл известни щети по време на битката. Съборени мебели, всички свитъци изпопадали от нишите и разпилени на пода, моят стол и леглото — строшени. Почакахме търпеливо, докато робите оправят бъркотията и заменят счупените мебели със здрави.
Исках да разговарям с Жълт заек, но Атина изпълваше мислите ми изцяло. Богинята не ме остави, докато не заспах, напълно изтощен от премеждията. Същата нощ отново сънувах, че съм делфин, който плува сред силни океански течения.
Събудих се от острия вкус на разреден въздух и лекото потрепване на пода, което означаваше, че корабът се движи под напора на третичните витла, не твърде бързо, но достатъчно, за да затрудни придвижването по борда.
— От колко време летим? — попитах Жълт заек, която, разбира се, беше будна, облечена с ризница и ме наблюдаваше от своя пост зад стълбата.
— Клеон обяви да се приготвим за ускорение преди два часа. Мислех да те събудя, но ти се мяташе насън, сякаш беше в прегръдката на някой бог, и не ми се щеше да попреча на общуването ви.
— Оказваш ми голяма чест — отвърнах и докато се надигах от леглото, забелязах лека усмивка да играе на устните й. Беше доловила всички значения на думите ми.
Тя ми подаде командирската тога и аз я облякох, след което се отправих предпазливо по наранената повърхност на „Сълзата на Чандра“ към навигационната кула на Клеон. Корабът продължаваше да се люшка и подскача и с това още повече затрудняваше придвижването ни.
Когато заобикалях предния край на хълма, забелязах, за мое удивление и ужас, че голяма група роби и инженери разчистваха останките от амфитеатъра и откарваха отломъците с левитиращите колички. Опитни мъже, привикнали да носят тежки бъчви с вода и напитки при всякакви обстоятелства, се поклащаха неуверено на краката си, докато разглобяваха запазения отсамен край на сцената.
— Прекратете работа! — провикнах се аз. — Оставете инструментите и се махайте оттук!
Десетникът вдигна глава, за да види кой издава заповедите, откри, че съм аз, и веднага изведе хората си от паянтовите останки. И тъкмо навреме. Силно пострадал от драконовия огън, един от горните редове се прекатури и рухна, вдигайки огромни облаци прах върху сцената, на която допреди миг имаше работници.
— Кой ви нареди да го правите? — попитах.
— Смятахме, че сте вие, господарю — отвърна десетникът. — Клеон каза, че ни предава заповедта на командира.
„Анаксамандър!“ — помислих си аз.
— Никакви ремонтни работи по време на полет — ясно?
— Напълно, господарю! Да го предадем ли и на другите групи?
— Какви други групи?