— Тези, които работят върху витлата.
— Витлата! Приберете тези хора незабавно на борда!
— Ще бъде изпълнено, господарю.
Хората започнаха да се разпръсват и ние двамата с Жълт заек продължихме мъчителното придвижване към навигационната кула. Пазачите при входа ми отдадоха чест и се поинтересуваха за състоянието на Езон. Поклатих глава и влязох в светилището на навигаторите.
Открихме Клеон настанен в командното кресло. Гледаше към десния борд и лъщящата фаланга от третични витла и си подсвиркваше питагоровата таблица.
— Клеоне! Защо ускоряваме?
— Аякс? Какво? Смятах, че е с твое разрешение… искам да кажа… Михрадарий намери афродитска материя за мрежата сред останките. Каза, че няма смисъл да чакаме повече. След това се появи Анаксамандър. Заповяда ми да се отправим незабавно към Хелиос. Каза, че трябва колкото се може по-скоро да се отдалечим от Афродита. Помислих си, че това са твои заповеди и той само ги предава.
Поех дълбоко въздух и се опитах да изтръгна ноктите на гнева от гласа си.
— Клеоне — подех, — смяташ ли, че бих издал заповед за извършване на ремонтни работи по време на полет?
— Не бих си го и помислил. Но Анаксамандър ме попита дали е възможно и аз казах, че не е изключено.
— А осведоми ли го колко души ще загинат или ще пострадат сериозно по време на разчистването на останките и ремонта на витлата?
— Да, но той отвърна, че това е военна операция и е напълно естествено да се очакват жертви. Отново повтарям, смятах, че всичко това става с твоето знание и одобрение.
— Само че не е така. Отсега нататък искам да координираш всяка заповед на Анаксамандър с мен.
— Слушам, Аякс. Какво да правя сега?
— Спри двигателите и прати ремонтните групи по обектите.
— Благодаря, командире. — Клеон се надвеси над широкия отвор на медната тръба. — Приготви се за спиране!
Той прибра третичните витла и корабът постепенно легна в дрейф на петстотин мили над сферата на Афродита.
— Аякс — заговори смутено Клеон. — Какво да кажа на Анаксамандър, ако се появи с нови заповеди?
— Кажи му, че не си на негово пряко подчинение!
— Да, Аякс — отвърна Клеон и аз долових в гласа му страх.
Двамата с Жълт заек напуснахме кулата и се отправихме към кърмата. Нарастващото стържене в стомаха ми напомни, че не съм ял отпреди атаката, и след като заобиколихме хълма, ние се отправихме към столовата.
Дори там обслужването не беше на предишното ниво. Неколцина от робите бяха пострадали сериозно, освен това бе разрушен и тунелът, който водеше към кухнята. Трябваше да се задоволя с комат вчерашен хляб, пилешко и с няколко изсушени фурми. Жълт заек похапна студено сърнешко и плодова каша.
Бяхме приседнали на две срещуположни скамейки и докато похапвахме, разменях по някоя дума с тези, които влизаха, за да проверя как е настроението. Някъде към средата на този импровизиран обяд откъм хълмовете тичешком се появи войник, който спря при моята пейка и ме заговори, без дори да отдаде чест.
— Командир Анаксамандър иска да ви види веднага!
„Командир Анаксамандър?“
— Предай на началника на охраната Анаксамандър, че ще го навестя при първа възможност.
— Той каза незабавно! — повтори мъжът, сетне се сепна. — Господарю…
Жълт заек остави ножа в чинията, изправи се и застана между мен и войника. Той пребледня и отстъпи назад.
— Командир Аякс каза, че ще го навести, когато може — произнесе тя с глас, който би смразил огън.
Едри капки пот избиха на челото на войника.
— Заповядаха ми да го отведа незабавно.
— Не бива да се сърдим на този войник, капитан Жълт заек — обадих се аз, подчертавайки ранга й. — Той само изпълнява заповеди.
Махнах на един от робите, който ми поднесе вода, за да си умия ръцете. Докато го правех, войникът ставаше все по-неспокоен. Но не посмя да промълви нито дума под студения, втренчен поглед на Жълт заек.
— Е, да тръгваме — обявих. — Време е Анаксамандър да научи докъде се простира властта му.
Двамата с Жълт заек последвахме пратеника към хълма. Повечето отломки бяха разчистени, но никой не работеше в библиотеката и моя кабинет.
Анаксамандър седеше на дъбовия стол на Езон зад масивното бюро в неговия гранитен кабинет и пиеше от купата на Езон, украсена с рисунки от брака на Гея с Уран.
— Свободна сте, капитан Жълт заек — обяви той, без да ме поздрави или да покаже, че ме е видял.