— Не — отсече тя.
Едва сега той вдигна глава и на орловото му лице се изписа изненада от тази проява на неподчинение.
— Капитане, дадох ви пряка заповед като военен командир на „Сълзата на Чандра“.
— Заместник-командир Анаксамандър — отвърна тя. — Не съм член на командния състав на този кораб. Ако бях, като спартански офицер, сега аз щях да седя зад това бюро, а не вие. Моите заповеди идват пряко от архонтите и само те могат да ги отменят.
Лицето на Анаксамандър се изкриви от гняв при това явно натякване, че не е чистокръвен спартанец. Той премести погледа си върху мен и понечи да заговори, но аз го прекъснах:
— Анаксамандър, зная, че никога преди не си заемал команден пост, и затова нека да изясним някои недоразумения. Клеон е мой подчинен, така че няма да му даваш заповеди. Освен това аз решавам кога ще полети корабът и кога да се извършват ремонтни работи.
— Бяхме нападнати — припомни ми началникът на охраната. — Трябваше час по-скоро да се отдалечим от Афродита.
— Длъжен беше да го обсъдиш с мен! Така функционира двойното командване, още откакто е била основана Делоската симахия. — Видях, че се готви да ми отговори, но не му дадох възможност. — И още нещо, заместник-командир. Според протокола, ако искаш да се срещнеш с мен, пращаш роб вестоносец с молба, а не войник със заповед. А сега, за какво настояваше да разговаряш с мен?
— По някои военни въпроси — промърмори недоволно той.
— Много добре — рекох и седнах на стола пред бюрото му. — Да чуем за какво става дума.
Той побутна един папирус през бюрото.
— Подпиши това и си сложи печата.
Прегледах документа, навих го и го хвърлих на пода.
— Няма да ти позволя да екзекутираш Рамоночон — заявих спокойно.
— Твърде много войници загинаха заради този предател.
— Рамоночон няма нищо общо с това — възразих с уверен глас. — Той беше в затвора, когато атакуваха кораба.
Началникът на охраната се облегна назад и ме изгледа кръвнишки.
— Защо продължаваш да защитаваш този изменник? — попита той.
— Жалко, че не разбираш причината — аз се надигнах. — Срещата ни приключи.
Излязох, следван от Жълт заек.
— Сега какво? — попита моята телохранителка.
— Трябва да разговарям с Михрадарий.
Открихме персиеца в монтажния конвейер на слънчевата мрежа. Наблюдаваше как хората му товарят бали с афродитска материя в плетачните машини, където от нишките щеше да бъде изтъкана връв за слънчевата мрежа. Веднага щом в другия край на машината се появиха първите зеленикави върви, Михрадарий нареди на двайсет плетачи да ги завържат към вече готовите части от селенска и хермеска материя и да ги приберат в големия метален сандък до вагонетката.
— Ела с мен — рекох на Михрадарий, след като приключи с наставленията.
— Командире, не може ли да почака? Искам да се уверя, че ще направят всичко както трябва.
— Веднага!
Той се извърна и ме погледна с учудено повдигнати вежди.
— Да, командире.
Отдалечихме се толкова, че работниците да не чуват гласовете ни.
— Михрадарий — рекох, — ти си мой пръв заместник. Защо не се намеси, когато Анаксамандър е започнал да командва Клеон?
— Съжалявам, Аякс, помислих, че началникът на охраната действа по твое разпореждане.
— Наистина ли вярваше, че ще направя такава глупост да разреша ремонтни дейности по време на полет?
Той сведе очи, за да избегне горящия ми поглед.
— Честно казано, Аякс, тогава не помислих за това.
— Михрадарий, Анаксамандър е жаден за власт идиот. Току-що той доказа, че докато е военен командир на кораба, ще се опитва да краде от моя авторитет. Разчитам на помощта ти, за да го спрем.
— Да, командире. Има ли нещо друго, което да искаш от мен?
— Да. Никога досега бойни хвърчила не са достигали тази сфера — спираха ги патрулите ни край Селена. Насочи гениалния си ум към това как са успели.
Михрадарий подскочи от изненада.
— Как мога да знам по какъв начин са го направили поднебесните?
— Успокой се — рекох. — Не очаквам конкретен отговор, само предположения въз основа на познанията ни за техническите им възможности.
— Виж, това бих могъл. Аякс, благодаря ти за оказаното доверие.