Значи на кораба ми е имало неканени гости? Под носа на така наречения началник на охраната.
— Трябва да са били поднебесни — рекох, едва сдържайки гнева си. — Сигурно са се поддържали с техните алхимични хранителни таблетки.
Жълт заек кимна замислено и тръгна покрай стената, като я почукваше с дръжката на меча. На едно място от дясната страна внезапно отекна на кухо. Тя спря и изчегърта с острието на ножа си парче от стената с дължина десетина сантиметра. Зад този скрит капак се показа ниша, уплътнена с вълнена подложка, в която се гушеше стъклена кутия, досущ като описаната от поднебесния доктор.
— Пипнахме ги — рекох.
Жълт заек поклати глава.
— Напуснали са помещението преди около четири часа.
— Но как са излезли? Не виждам никакви врати.
Тя продължи да потропва върху стените и скоро зад друга плоча откри вход за тунел. Проходът беше с неравни стени, не повече от две стъпки висок. Навярно беше много трудно и мъчително да се пълзи в него.
— След мен — рече Жълт заек. — И бъди внимателен.
Запълзяхме в тесния, прав тунел, като веднага ожулихме ръце и крака в грапавите стени. Скоро стигнахме масивна плоча, която преграждаше тунела. Жълт заек я натисна с рамо и тя поддаде.
Озовахме се в правоъгълна шахта, в която имаше стоманен прът с голяма златиста сфера на върха. Въздухът около сферата беше ясен и чист, навярно тя бе изработена от огнезлато. Изминаха няколко секунди, преди да осъзная, че виждам една от левитиращите сфери на кораба и че се намирахме на дъното на шахтата, в която беше прибрана.
— Излизайте горе — провикна се нечий глас над нас. Кимнах на Жълт заек и тя ме поведе по тясната сервизна стълбичка, издълбана като възходяща спирала в стената на шахтата.
Озовахме се на повърхността на „Сълзата на Чандра“. Протегнах схванатите си мускули и гърбът ми изпука силно и болезнено. Огледах се в посоката, от която бях чул гласа и за своя изненада там имаше не един човек, нито отряд от четирима, а десетина войници от личната охрана на Анаксамандър, с насочени към нас вакуумети. Зад тази въоръжена до зъби фаланга стояха Анаксамандър и — за моя изненада — Михрадарий.
Анаксамандър ни посочи с ръка и по стар обичай се обърна към невидимата аудитория, на която сякаш непрестанно говореше.
— Аякс от Тир. Жълт заек от Ксерокия. Арестувам ви по обвинение в измяна.
— Това е нелепо — опитах да възразя.
— Заподозрях ви от мига, в който започнахте да защитавате Рамоночон — продължи той. — А сега открихме и скривалището, където държите снаряжението си. Доказателствата са налице и са напълно достатъчни. Аякс, от този момент те свалям от командния пост — началникът на охраната се обърна наляво. — Михрадарий, ти поемаш научното командване на този проект.
За моя изненада, вместо да възрази срещу подобно абсурдно решение, персиецът само кимна с лице, безизразно като статуя на каменен бог. В този миг разбрах кой е шпионинът и колко глупаво беше от моя страна да му се доверя.
Междувременно Жълт заек бе изучила разположението на войниците и очевидно възнамеряваше да ги нападне. Осъзнах, че се готви да жертва живота си, за да ми даде възможност да избягам, пресегнах се и я улових за ръката.
— Никакви спартански саможертви — прошепнах. — Трябваш ми жива!
Тя ме погледна с котешките си очи. Усещах как от нея извират гневни вълни, породени от оскърблението, което Анаксамандър отправяше срещу нас и срещу честта на Симахията. Знаех, че иска да го убие, и не се съмнявах, че би могла да се добере до него дори през гъстата редица от войници, но това със сигурност щеше да й струва живота.
— Жива ми трябваш — повторих тихо.
Тя кимна бавно.
— Разбирам и се подчинявам.
Погледът, който плъзна по редицата от войници, със сигурност изпълни душите им с неописуем страх. Когато посегна към вакуумета на гърба си, оръжията им трепнаха, но тя само отвърза калъфа и го пусна бавно на земята. Последваха го мечът и ножът — с безразлични жестове, от които ставаше ясно, че дори обезоръжена, тя се смята за по-опасна от тях.
Войниците въздъхнаха с шумно облекчение и ни отведоха в същата килия, където държаха Рамоночон.
Когато влязохме, Рамоночон, който все така седеше със скръстени нозе на пода, вдигна глава към нас.