— Какво става? — попита той.
Вратата се затръшна зад нас и ключът изщрака. Усмихнах се уморено и се отпуснах до Рамоночон, а Жълт заек приклекна до вратата.
— Анаксамандър обяви и нас за шпиони.
— Ах. Разбирам — и Рамоночон затвори очи.
κ
Едва сега, изолиран в килията, имах възможност да преосмисля всичко и да осъзная какви грешки бях допуснал. Бях повярвал на Михрадарий, защото е атинянин, бях сметнал, че съществуват определени граници за амбициите на Анаксамандър, породени от ограничения му умствен багаж, и най-фаталната от всички грешки: бях повярвал, че „Сълзата на Чандра“ е мой кораб, предаден ми от архонтите, и че само те биха могли да ми го отнемат. Твърдо много бях разчитал на високия си пост и твърде малко на ума си.
Ала докато се обвинявах и корях, в главата ми заговори Атина и ме увери, че съществуват предимства дори в новото ми положение. Тъкмо се питах какви може да са тези тайни преимущества, когато любопитството на Рамоночон най-сетне надделя над будисткия му стоицизъм и той наруши тишината с въпросите си:
— Защо ви арестува Анаксамандър? Кой би повярвал, че и двамата сте предатели?
— За човек като него — отвърна Жълт заек, втренчила поглед в железния под — истината няма значение. Единственото, от което се интересува, е собствената му слава.
— Не разбирам — призна Рамоночон.
— Защото не си спартанец — отвърна тя. В думите й нямаше укор, само признание, че е надарена с неща, които другите не притежават.
— Но Анаксамандър също не е спартанец — обадих се аз.
— Вярно — кимна тя. — Но смята, че трябва да бъде такъв и си мисли, че знае какво е да си истински спартанец.
— Продължавай — поканих я аз, посъветван от Атина да го сторя.
— Всички знаят, че боговете награждават тези, които са извършили величави дела, със слава и почетно място сред героите.
— Така е — кимнах.
— В Спарта ни учат да вършим подвизи по време на война и мнозина от нас се сдобиват с тази божествена почит.
Тя се изправи и прокара ръка по цепнатината между вратата и лунната скала, в която бяха забити пантите. Лицето й озаряваше нечие божествено присъствие — Хермес, покровителят на крадците, насочваше действията й сега. След като общува няколко секунди с него, той си тръгна и тя се върна към прекъснатия разговор.
— Мнозина воини, отхвърлени от Спарта, се опитват също да вършат подвизи, но за почести и слава, а не по волята на съдбата. Такива никога не получават командни постове, тъй като са опасни както за изпълнението на възложените задачи, така и за подчинените си. Анаксамандър е един от тях.
— С други думи — рекох, — когато Езон беше ранен, Анаксамандър видя в това възможност да си спечели място в залата на славата. И затова се опитва да съсредоточи в ръцете си цялата власт над кораба. А след като не успя…
— Премахна двете последни пречки към осъществяване на лелеяното желание — довърши тя. — Теб и мен.
— Но не се ли страхува от действията на истинските шпиони? — попита Рамоночон.
Погледнах въпросително Жълт заек, но тя само поклати тъжно глава.
— Той е уверен, че истинският шпионин е заловен. Има пред вид теб. Сега според него остава само да довърши успешната реализация на проекта „Слънчев крадец“ и да те предаде на съд, а нас двамата да освободи от длъжност. Уверен е, че славата, спечелена от „Слънчев крадец“, ще бъде достатъчна, за да му простят дребните провинения. Мислите му са обладани от една-единствена мечта — висока девет стъпки синя статуя на централния площад в Спарта, до каменните изображения на Ликург, Леонид и Александър, извърнати към портала на военната школа. — Тя затропа замислено с пръсти по празната си ножница. — Греши, разбира се. Когато се върнем, архонтите ще го осъдят на смърт за узурпирано на властта, а името му ще бъде изтрито от армейските списъци.
— Има едно нещо, което пропусна в този блестящ анализ — рекох.
— И кое е то?
— Че не всичко това е родено в главата на Анаксамандър. Съветва го истинският шпионин — Михрадарий.
Думите ми я накараха да трепне.
— Един атински учен?
— Мисля, че Аякс е прав — обади се Рамоночон. — Михрадарий не е човек, който би допуснал детинска грешка, когато става въпрос за уранология. Според мен онази демонстрация беше фалшифицирана.
— Как е възможно да фалшифицира очевидни неща? — попита го Жълт заек.