— С помощта на поднебесни инструменти, предполагам — рече Рамоночон. — Вероятно е използвал устройството, което открихте при мен, когато ме арестувахте. Но нямам представа как се е научил да го използва.
— Не е било необходимо — отвърнах и му разказах за тайните пътници на борда.
— Защо му е трябвало да фалшифицира изпитанието на проекта? — попита Жълт заек.
— За да може да разруши кораба с опасната слънчева мрежа — отвърна Рамоночон.
Кимнах в знак на съгласие.
— Атаката и покушението срещу мен целяха само да ни отвлекат вниманието, докато Михрадарий подготвя начин да провали плановете ни.
— Разбирам — промърмори замислено Жълт заек. Тя скръсти ръце, затвори очи и се върна към превъплъщаването си в Атина Нике. — Командире, при така стеклите се обстоятелства се налага да избягаме.
— Съгласен съм. — Надигнах се и произнесох с глас, в който вложих цялото си умение да командвам. — Капитан Жълт заек. — Тя се изправи и отдаде чест. — Спасяването на затворници е въпрос от компетенцията на военните. Като старши спартански офицер, възлагам ви задачата да осъществите този план. Двамата с главен динамик Рамоночон се поставяме на ваше разположение по време на предстоящата операция.
— Благодаря за оказаната чест, командир Аякс — отвърна тя. — Кълна се пред Хера, че ще изпълня възложената ми задача.
През следващите два дена Жълт заек ни накара да заделяме по-голямата част от водата, която тъмничарите ни даваха с оскъдната храна. Събирахме я в ножницата, която недалновидните тъмничари й бяха позволили да задържи.
— В спартански затвор — обясни ни тя — щяха да ни съблекат голи и да ни сипват вода през малък отвор на тавана. Оттам е доста по-трудно да се избяга.
— А ти би ли могла? — попитах.
— Никой не може да завърши училището за командоси, без да се е научил — отвърна тя и пламъчетата в очите й ме изпълниха с увереност.
През дните на нашия плен тъмничарите нито веднъж не отвориха вратата от страх да се изправят лице в лице с пленен спартански офицер, а ни подаваха храната и водата в дървени купи през подвижен метален капак на вратата. На няколко пъти се опитвах да ги заговоря с надежда да открия пролука в наложената от Анаксамандър строга изолация. Но очевидно за тъмничари бяха пратени хора, лично предани на началника на охраната. Предполагах, че той съзнателно е отстранил всеки, който би могъл да бъде заподозрян в симпатия към мен. Започнах да се питам докъде се простира властта му над моя кораб.
След като ножницата се напълни, Жълт заек премина към изпълнение на плана, който бе подготвила с помощта на Хермес. Тя извади от кесията си малката огнекутийка, с която разпалваше лулата си, изгаси пламъчето и изчегърта миниатюрното парченце огнезлато под капака. С лабораторна прецизност откъсна дълго парче от кожените си наколенки, нави го на тръба и залепи краищата с парченца от пълнежа на сандалите си. След това постави огнезлатното късче в тръбата и почака, докато въздухът вътре се разреди.
— Нещо като водния свредел? — досетих се аз.
Тя кимна.
— Моите сънародници обичат да казват, че каквото и да създаде Атина, Спарта ще го използва за военни цели.
За първи път в живота ми тази поговорка ми хареса.
— А сега — прошепна тя — искам да подхванете шумен спор. Един от онези ваши разгорещени дебати, към които академиците са толкова пристрастени.
Започнахме с нормални гласове, обсъждайки абстрактни въпроси от небесната динамика, и постепенно повишихме тон, докато накрая си крещяхме на висок глас формули и дефиниции.
През това време Жълт заек коленичи до вратата и изсипа съдържанието на ножницата през импровизирания свредел. От другия край бликна пара под налягане и се удари в стената, в която бяха забити пантите. Блещукащи късчета лунна скала се разхвърчаха из помещението като мънички снежинки. С Рамоночон продължихме да крещим, докато и двете стоманени панти се оголиха напълно. Жълт заек остави свредела и се зае безшумно да вади болтовете от пантите.
Когато приключи, ние с Рамоночон постепенно се усмирихме и дори стигнахме до съгласие по въпрос, по който никога не сме били на единно мнение.
Жълт заек ни посочи дупките в стената.
— Уловете долната панта и я дърпайте, докато аз се заема с горната.
С Рамоночон успяхме да приложим почти толкова сила, колкото Жълт заек сама. Тримата дръпнахме едновременно и тежката желязна врата се прекатури върху основата си, след което се стовари на пода със звук на масивна камбана. Двамината пазачи пред вратата бяха толкова изненадани, че дори не успяха да реагират, когато Жълт заек се метна върху тях и ги повали в несвяст.